Интриги
- Автор: Греъм Хедър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Интриги». Краткое содержание книги:
— О, Роуз, Роуз… — Той застана пред нея, стисна я за раменете и главата й се отпусна безсилно назад. На лицето му се появи усмивка, но в нея нямаше утеха. Тя беше също така подигравателна като милувката на пръстите, които се плъзгаха по лицето й. Той целуна полуотворените й устни, после изведнъж посегна към деколтето на ризата й и я раздра по дължина.
Роуз изпищя задавено, политна назад и се опита да скрие гърдите си. Пиърс я последва решително, все още с усмивка на лицето. Каква страшна усмивка — студена като смъртта…
— Значи не вярваше, че ще се върна при красивата си, прелъстителна, омагьосваща съпруга? — попита дрезгаво той. — При тази сладка невинност. — Нямаше път за бягство. Той сграбчи китките й и ги стисна в желязна хватка. Роуз се принуди да пусне разкъсаната си риза. — Нали не се срамуваш от мен, скъпа? Покажи ми цялата си красота. Искам да разбера как допуснах да замаеш сетивата ми.
— За какво говориш? — попита слисано тя. Страхът й нарастваше. — Защо разкъса ризата ми?
— Нали ти казах. За да се насладя на красотата ти. Искам да запомня смарагдовия блясък на очите ти, огъня в косата, пълните червени устни. И, разбира се, всичко останало. — Той помилва гърдата й с треперещи пръсти. — Искам да запомня завинаги как се допирам до кожата ти, как притискам устни към шията ти и потъвам в невинността на погледа ти.
Той я бутна към леглото и тя падна на завивката, без да смее да се противи. Беше твърде объркана, за да се брани, но скоро гордостта й се събуди. Какво си позволяваше той? Какво говореше? Какво беше намерил в онази къща?
— Не ме докосвай, Пиърс! Какво става с теб, за Бога?
— Невинна до горчивия край! — Той мушна коляно между бедрата й въпреки отчаяните й опити да го отблъсне. Никога не се беше чувствала толкова безпомощна.
— Престани!
— Но ти искаше да се върна при теб, нали, скъпа ми съпруго? — Тежкото му тяло я притисна безмилостно върху дюшека.
— Пиърс, моля те…
— Нима не си копняла за мен? — Пръстите му се заровиха в косата й. — Нима не ме искаше?
— Не по този начин! — изкрещя невъздържано тя и заблъска с юмруци гърдите му.
— Винаги съм бил нежен с теб.
— Не, Пиърс, недей!
Устните му намериха нейните, а когато тя се отдръпна настрана, той задържа главата й с две ръце. Мушна езика си в устата й, възбуждащ и изкусителен. Целувката продължи цяла вечност — докато сладкият нектар се разля неканен по тялото й, докато дъхът й се ускори и волята й отслабна. Твърде често се беше наслаждавала на милувките му, за да може да му устои…
Притиснала ръце към гърдите му, тя понасяше странната, развихрена страст на целувката му и отчаяно се питаше какво ставаше в този момент в сърцето и мозъка му. Той развърза бързо панталона си, без да отделя устни от нейните. Тя усети пръстите му между бедрата си, а в следващия момент потръпна под силата на тялото му, когато двамата се сляха.
Викът заглъхна в гърлото й. Напразни бяха опитите й да се отдели от него, да избяга от този объркващ любовен акт. Но той я държеше в плен с тежестта си, с устата си, с целувката, която съдържаше някаква странна нежност, после нарастваща страст, сходна с дивия ритъм на бедрата му.
Не, закле се отчаяно Роуз, този огън няма да запали искри в тялото ми, след като той осъществи любовното сливане с такъв гняв и безогледност. Този път няма да се предам…
Устните му се притискаха жадно към нейните, милваха шията и гърдите й, горещият му дъх разпали пламъците. Тя се бореше с всички сили срещу неканените чувства и накрая захълца отчаяно, защото не можеше да му устои.
Нямаше как да прогони сладката магия, а когато стигна върха на насладата, беше готова да умре. Пред очите й танцуваха ослепителни искри. Тялото й се разтърсваше като в треска, а Пиърс извика задавено и падна върху нея.
Още в следващия миг той скочи, сякаш се беше опарил, и оправи панталона си. Стана от леглото, отстъпи крачка назад и втренчи поглед в голото й тяло. Тя се сви на кълбо, отдръпна се колкото можеше по-назад и го погледна невярващо.
— О, да, скъпа, ще те помня до края на живота си — обеща дрезгаво той. — Ще помня и теб, и предателството ти. До последния си дъх.
Тези думи я отрезвиха. Тя скочи от леглото, уви се в остатъците от ризата си и застана пред него.
— За какво предателство говориш? За Бога, няма ли най-после да ми кажеш какво е станало? — Очите й се напълниха със сълзи. — Ти ме обвиняваш несправедливо, кълна се в честта си! Защо се държа така? Защо просто не ми каза намерил ли си Ан?
— Да, намерих я — отговори глухо Пиърс и се обърна към вратата.
— И?
Той я погледна през рамо и тя потръпна от злобата в погледа му.