Интриги
- Автор: Греъм Хедър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Интриги». Краткое содержание книги:
След като реши да тръгне след Пиърс, Роуз не загуби нито минута в колебания. Тъй като нямаше никакви пари, тя извади няколко скъпоценности от раклата. Облече проста памучна рокля и взе широката тъмнозелена наметка на мъжа си. Нахлупи качулката и се втурна надолу към залата, където чакаше Гарт.
— Какво е това, милейди? Къде отивате?
— Заминавам за Дувър. Пусни ме да мина, Гарт. Тръгвам след съпруга си. — Тъй като прислужникът не се помръдна от мястото си, тя продължи настойчиво: — Моля те! Искам да попреча на онези негодници да го убият. Той е бесен от гняв и това може да го отведе в Нюгейт. Или на бесилката!
— Ами ако с вас се случи нещо лошо, милейди? Той ще ме изгони на улицата. И това на моята възраст!
Решена на всичко, Роуз мина бързо покрай него и изскочи навън. Гарт погледна загрижено след нея, после извика слугинята Сали, която тъкмо отиваше в кухнята.
— Ела тук, добра жено! Назначавам те за управител на къщата. Лейди Роуз тръгна след господаря и се боя, че не ми остава нищо друго, освен да я последвам.
Пиърс пристигна в Дувър преди смрачаване. Пристанището беше пълно с рибари и моряци. Някои седяха на чаша грог, стари песни изпълваха въздуха с пиянски дисонанси. В тъмните улички чакаха проститутките. От многобройните кръчми долитаха смехове и крясъци.
От тъмните сенки изникваха съмнителни личности. Крадците и убийците упражняваха мръсния си занаят. Денем тук се движеха предимно честни хора, но в мрака…
Местните хора не интересуваха Пиърс. Джефри Дараунт прикриваше гърба му, собствената му сабя и пистолетът бяха на сигурно място в колана му. Двамата препускаха в галоп по мръсните улички, докато стигнаха до последната кръчма. Пиърс махна с ръка на слугата си и двамата слязоха от конете.
Голямото помещение беше задимено. Камината не теглеше добре, а татуираните моряци непрекъснато пълнеха лулите си с тютюн от Новия свят. На подиума се беше изправила пълногърда уличница с катраненочерна коса и пееше една от известните песнички за капитан Джак и „голямата му тояга“. Ейл и ром се лееха без мяра, сервирани от изтощени, изнервени келнерки, които постоянно отблъскваха жадните ръце на пияните мъже.
Пиърс влезе, следван по петите от Джефри, и веднага усети промяна в атмосферата. Пияниците ги забелязаха още с влизането и макар че носеха безлични тъмни наметки с качулки, всички разбраха, че новодошлите не са като обичайните посетители. Двамата намериха място в края на една грубо скована маса и седнаха един срещу друг.
След минута се появи келнерка с кана ейл и се усмихна подканващо.
— Добър вечер, милорди, какво ви води при нас? Не че не сте добре дошли, но хора като вас почти не ни удостояват с честта да ни посетят. — Тя се приведе към Пиърс и продължи с понижен глас: — Може би търсите по-особени жени или забавления, които не можете да си позволите с благородните дами? — Крехкото момиче с луничаво лице и дълга черна коса беше твърде дребно, за да носи тежките кани. — Каквото и да ми платите, милорди, уверявам ви, че няма да съжалявате. Няма да ви искам много, защото сте здрави и имате хубави зъби.
Пиърс извади златна монета от кесията си и я сложи на масата. Очите на момичето засвяткаха жадно.
— Каквото и да пожелаете, милорд, бъдете сигурен, че ще го имате. Ще ви докарам млади момичета или дори момчета. Каквото искате! Аз съм Моли и съм изцяло на вашите услуги.
Той я погледна строго и поклати глава.
— Трябват ми сведения. Преди известно време в този град са се преселили един богат лорд и съпругата му. Вероятно живеят усамотено, но в пристанище като вашето новините се разпространяват бързо. Освен това лордът вероятно е купувал храна и е наел персонал. В къщата им живее един приятел, който със сигурност търси забавленията, които споменахте преди малко.
Момичето гледаше алчно златната монета.
— Какво по-точно искате да знаете, милорд? Ще ви кажа всичко, което искате да чуете.
Пръстите му стиснаха китката й като в клещи.
— Искам да чуя истината! Намери ми човек, който познава лорда и жена му или им е продавал хранителни продукти. Може би някое от момичетата тук познава джентълмена, който обича да се хвали със завоеванията си.
Моли кимна с разбиране.
— Пийнете ейл, докато чакате, милорд. — Той й посочи чашата пред себе си и тя я напълни догоре. — Повярвайте ми, ще намеря хората, които търсите. За да получа тази златна монета, съм готова да изтръгна сведения дори от уличните плъхове! — Пиърс се засмя и й махна с ръка. Проследи я с поглед, докато се провираше между ревящите мъже, после се облегна на стената и отпи голяма глътка ейл. Кръчмата беше отвратителна, но бирата беше добра.