Интриги

Макар че вече се разсъмваше, празникът беше много весел и виното се лееше без мяра. Празнуваха не само господарите, но и слугите.

Роуз поглеждаше скритом към камериерката си и Гарт. Двамата си шепнеха, докосваха се нежно и очевидно бяха щастливи. Тя се радваше на връзката им. Домакинството имаше нужда от стабилна двойка икономи.

Когато дойде утрото, кралят реши да вземе част от свитата си и да се върне в Лондон. Пиърс стисна благодарно ръката му, а Роуз падна на колене и се опита да я целуне. Галантният Чарлз побърза да я изправи на крака.

— О, не, мадам, по-добре е аз да целуна красивата ви ръчица! — Той се поклони като съвършен джентълмен и излезе от залата. Много от благородниците бяха заспали пред чашите си с вино или на пода. Някои хъркаха шумно, други бяха обгърнали е ръце големите кучета, за да се топлят в козината им.

Мери Кейт и Гарт се качиха на втория етаж, за да видят как е Уди. Роуз потърси баща си и го откри да дреме доволно на стола си начело на масата.

— Да го събудя ли? — прошепна тя.

— В никакъв случай — отговори също така тихо Пиърс, вдигна я на ръце и я понесе към стълбата. — Вече сме у дома и трябва да се опитам да ти докажа любовта си не само с думи.

Тя обви с ръце врата му и въздъхна щастливо.

— Много обичам да те слушам, когато говориш за любов.

Розовите лъчи на изгряващото слънце огряваха пъстрите прозорци на стълбището. Пиърс спря на първата площадка и заяви драматично:

— Обичам те повече от деня, повече от светлината, повече от въздуха, който дишам, повече от живота си.