Нищо друго, освен истината
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Лилова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Нищо друго, освен истината». Краткое содержание книги:
Докато си проправя път из лабиринтите на големия бизнес и политиката в Сан Франциско, в търсене на един мъж, който почти се надява никога да не намери, разяреният и объркан Харди се опитва да разбере защо безупречно вярната му съпруга Франи е толкова лоялна към друг. Каква е тази истина, която може да разделя жена от съпруга й, майка от децата й… и да кара Харди да се чувства толкова безсилен пред гнева на закона?
— Значи шефът на „Убийства“ ти е стар приятел, а ти се обръщаш към мен?
— Да, но моята съпруга е в затвора. Глицки е възложил разследването на две от момчетата си, само че вече минаха три седмици, а те не разполагат с нищо.
— И смяташ, че можеш да им помогнеш?
— Не. Смятам, че мога да помогна на себе си.
На Канета това му хареса и той се усмихна.
— Малко са бавнички за теб, а? Тези екипи.
Ето я пак враждебността на уличните полицаи към инспекторите. Харди я надуши още първата вечер и ако не се взираше право в нея, като че ли би могъл да извлече нещо.
Но трябваше да доведе работата докрай.
— Ето как виждам аз нещата. Държат жена ми в затвора, защото тя знае нещо за Рон, нали така?
— Така.
— Защото подозират Рон?
Повторно кимване.
— Така че ако им предоставя някой друг, всеки друг, освен Рон, ще спрат да притискат Франи. Ще я пуснат, защото тайната й няма нищо общо с убийството.
Забеляза, че тази мисъл допадна на Канета. Стратегическите съображения представляваха предизвикателство сами по себе си, но внезапно възникна нещо по-важно — възможността да натрие носовете на инспекторите от центъра на града. Ако Канета допринесе поне малко за разкриване на убийството, вестниците ще се напълнят с него и ще допринесат за доброто му име.
— Казах ти още оная вечер и пак ще ти повторя: смятам, че е заради работата на Брий. Казваш, че ще започнеш с телефонните обаждания ли?
Харди кимна.
— На Рон са се обадили и от двата лагера на Брий, нали? Та се питам защо ли са звънили на Рон. Какво ли е имало в папките, за които говори единият от тях?
— Искаш да кажеш, че заради тях са я убили. — Напълно забравил за сандвича си, Канета вече се ровеше за бележника си.
— Не съвсем. Отбелязвам само, че ако не го е извършил Рон — а по лични причини бих предпочел да не е той, — това е другият храст, под който трябва да търсим заек.
— Валънс и Джим Пиърс ли?
— Да. Какво има?
Канета бе присвил очи. Взираше се някъде отвъд парка.
— Нищо особено, просто малко познавах Пиърс — нали ви казах, че от време на време се наемах като охрана на свободна практика.
— И?
Вдигна рамене.
— Едва ли е редно да разговарям с него. Знае, че не работя в „Убийства“ и ще ми стъжни живота.
Звучеше разумно и Харди се съгласи с лекота.
— А останалите? Нали няма да се откажеш? Ето тази Мари например? Коя е тя?
Канета се отзова с предпазливо въодушевление. Очевидно искаше да участва, но не показваше доколко.
— Сигурно най-лесно ще се докопам до застрахователния агент — каза той. — Бил Тилтън. Ако е местен, сигурно го има в указателя.
Харди извади собствения си бележник и преписа имената. Възнамеряваше днес да се срещне с Рон и да получи отговор на повечето си въпроси, но Канета можеше да му бъде от полза — със служебната си значка.
— Добре, има още един обадил се с фамилия — тази Сасака със загадъчната уговорка.
Внезапна мисъл осени Канета.
— Рон се е познавал с доста жени, нали?
Харди не подхвана тази тома. Нямаше да се съсредоточава върху Рон. Барабанейки с пръсти по бележника си, преструвайки се, че размишлява, той най-сетне вдигна очи.
— Каква беше работата ти на охранител, където срещаше Брий?
— По хотели. Тайфи тежкари от Сакраменто, лобисти, политици, веднъж вицепрезидентът, хора от тайните служби и така нататък, и така нататък.
— И каква бе твоята задача? Отделни хора ли охраняваше?
— Не, нищо такова. — На Канета очевидно работата не му допадаше. — Да стоя до вратата, да си нося патлаците, да се държа внушително. Нали знаеш, такива като тях обичат да се фукат. Да показват колко са важни.
— Но дори и на тези сбирки Брий е била важна особа?
Той кимна мрачно.
— О, да. Открояваше се. Искам да кажа, първо биеше на очи хубостта й, особено сред тази шайка льольовци и зубрачи. Но освен това тя винаги държеше някакво слово и събираше овациите. Притежаваше умение… да бъде искрена, много… пламенност, струва ми се. — Канета сам се заплете, опитвайки се да обясни на Харди: — Сякаш че наистина вярваше в думите си. Искам да кажа, че трогваше хората, нали разбираш.
Ако не друго, помисли си Харди, бе трогнала Канета. Но ето че ченгето, отново вперило очи в далечината, като че ли обмисляше нещо. Харди едва не падна при следващото му изречение:
— Знаеш ли, един-два пъти на други места разговарях с нея.
Адвокатът се помъчи да говори непринудено, но това му струваше усилие:
— Имаш предвид лично ли?
Канета все още не бе напълно готов да разкрие подобно нещо, но след миг кимна.
— Всъщност започна случайно. Бях дежурен по движението два-три дни след един от онези купони. — Помълча, но реши да продължи: — Не помня дали преди три или четири месеца. Един късен следобед я спрях за превишена скорост на пресечка от дома й. Очевидно беше пила повечко.