Уитни моя любов

15.

Гледката, която се разкри пред погледа на Клейтън, когато наближи до уговореното място в сряда сутринта, го стресна. Идеше му да обърне коня си и да препусне обратно към дома си. На поляната се бяха събрали почти всички видни граждани от околността. Дамите, начело с лейди Ан и Амелия Юбанк, бяха отворили разноцветни слънчобрани, а господата бяха в официалните си неделни костюми. Повечето седяха в двуколките си, но някои от тях бяха пристигнали на коне и дори — пеш.

Липсваха само акробати в ярки костюми, премятащи се по поляната, и двама-трима жонгльори, за да заприлича на селски панаир. Тази мисъл тъкмо премина през главата му и ето, че се чуха фанфари. Множеството се извърна към посоката, от която идваше Уестланд.

Уитни стоеше на стартовата линия и преценяваше коня на съперника си. Трябваше да признае, че конят и ездачът изглеждаха идеално.

— Може би в момента ви се иска да ми бяхте предложили дуел с пистолети, госпожице Стоун! — подразни я Клейтън, изравнявайки коня си с нейния.

Тя гордо вдигна глава. Намерението й беше да го срази с хладно официално държание, но усмивката му беше толкова обезоръжаваща, че не се сдържа и също се усмихна.

Двама мъже се втурнаха към Клейтън и му пожелаха успех. Той заприказва с тях и дори подхвърли няколко шеги. Изглеждаше спокоен и уверен. Сякаш нямаше нищо общо с коварния прелъстител, който я беше целувал страстно в дома си. Като че в него живееха двама души — единият много й харесваше, а другият я плашеше.

— Готови ли сте? — извика Пол на двамата състезатели и вдигна пистолета си във въздуха.

Уитни се наведе напред, погледна към Клейтън и тихо каза:

— Ако бъдете така любезен да ме последвате, сър, за мен ще бъде удоволствие да ви покажа пътя.

Той се засмя, пистолетът гръмна и конят на херцога уплашено трепна, а ездачът изпусна юздите от изненада. Докато успее да успокои животното, Уитни вече летеше напред, набрала значителна преднина.

— Спокойно — зашепна Клейтън на коня си, докато препускаше след Уитни. — Да видим какво ще направи тя, преди да решим какво да предприемем.

Госпожица Стоун изглеждаше великолепно върху седлото и очевидно владееше Опасния вихър. Все още водеше. Изчезна зад дърветата, за да направи завой, но когато конят отново се появи, сърцето на Клейтън спря: жребецът препускаше без ездачка на гърба си. Херцогът хвърли разтревожен поглед наоколо. И изведнъж я видя. Тя лежеше на тревата близо до вековен бук. Очевидно един от по-ниските клони я беше съборил, когато се беше опитала да вземе завоя.