Уитни моя любов

— Но баща ти е тук — опита се да спори младият мъж. — Аз съм тук. Това означава ли нещо за теб?

— Разбира се, че означава — прошепна Уитни и погледна встрани, за да прикрие чувствата, които я обзеха. Нима Пол не можеше просто да каже: „Омъжи се за мен“?

Обърна му гръб и се престори, че се любува на прекрасния розов храст до нея.

— Не можеш просто така да заминеш — отчаяно каза Пол. — Мисля, че съм влюбен в теб.

Сърцето й лудо затуптя. Искаше й се да се втурне към него, да се отпусне в прегръдките му, но беше още рано за това. Тя се обърна и го погледна усмихнато:

— Надявам се, че когато си сигурен в чувствата си, ще ми пишеш.

— О, не! — засмя се Пол, хвана я за ръката и я притегли към себе си. — Кажете ми, госпожице Стоун, обичате ли ме или не?

— Мисля, че да — колебливо изрече Уитни.

Той разочаровано пусна ръката й и хладно изрече:

— Трябва да си вървя. Имам работа.

Обзе я отчаяние. Имаше чувството, че Пол е прозрял хитростта й, че е усетил опита й да го притисне и да го манипулира.

Поеха към каретата му и когато спряха пред нея, той целуна любезно ръката й. Пристъпи към вратичката на каретата, но се спря и обидено попита:

— Колко още съперници освен Уестланд имам?

— А ти колко искаш да бъдат? — отвърна тя.

Пол присви очи, понечи да каже нещо, но се отказа.

Усмивката на Уитни угасна. Беше го принудила да й разкрие намеренията си и го беше постигнала. Резултатът беше налице. Пол желаеше приятен, необвързващ флирт с нея, но нищо повече. Не я искаше, когато тя замина за Франция, не я искаше и сега.

Тя трескаво започна да се моли наум, а краката й едва я държаха.

— Госпожице Стоун — наруши внезапно напрегнатото мълчание Пол, — току-що ми хрумна, че имам само две възможности: или да избягвам всякакви бъдещи контакти, което ще сложи край на мъките ми, или да се оженя за вас, за да ги продължа.

Тя впи поглед в искрящите му сини очи и разбра, че той вече е направил избора си. Облекчението й беше толкова голямо, че бе готова да заплаче.

— Знаеш, че никога няма да си простиш, ако предпочетеш да постъпиш като негодник — промълви тя.

Пол избухна в смях и разтвори ръце. Уитни се спусна към него и сдържаните до този миг сълзи рукнаха. Тя опря страна до силните му гърди и чу ускорения ритъм на сърцето му.

Пол я обичаше! Искаше да се ожени за нея. Това беше истинско доказателство, че престоят й във Франция я беше променил. Вече не беше просто млада дама, която се облича по последна мода и е овладяла светските маниери. Имаше цена. Съседите вече нямаше да коментират факта, че беше хлътнала до уши по Пол Севарин. Сега щяха да се усмихват и да твърдят, че господин Севарин винаги я е харесвал, но просто я е изчаквал да порасне. Щеше да живее сред хората, на които откакто се помнеше, искаше да прави добро впечатление. Беше се реабилитирала и пред тях, и пред баща си.