Разкриване
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Георгиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Разкриване». Краткое содержание книги:
Сюзан се загледа в него, сякаш го виждаше за пръв път.
— Значи наистина ще го направиш… — бавно изрече тя.
— Да. Ще го направя.
— Божичко!
Сюзан се наведе, взе от пода дамската си чанта и извади бележника.
— Не искам вие с децата да се забърквате — обясни Сандърс. — Не искам никой да им пъха новинарска камера под носа, Сюзан.
— Само за минутка… — Жена му преглеждаше списъка на ангажиментите си. — Мога да отложа тази среща.. И… задочното съвещание… Да — Тя вдигна очи — Да, мога да отсъствам няколко дни. — После погледна часовника си. — А сега да се прибирам и да стягам багажа.
Сандърс също се изправи и двамата излязоха от ресторанта. Валеше, улицата беше сива и мрачна. Сюзан погледна нагоре и целуна мъжа си по бузата
— Успех, Том. Внимавай.
По лицето й се четеше уплаха. От това и той се уплаши.
— Всичко ще се оправи.
— Обичам те — каза тя и бързо се отдалечи под дъжда Сандърс почака, за да види дали няма да се обърне, но Сюзан продължи нататък.
Докато се връщаше в службата, Сандърс внезапно осъзна колко самотен се чувства. Сюзан заминаваше с децата. Той оставаше сам. Беше си въобразил, че ще му олекне, че ръцете му ще се развържат, но вместо това се чувстваше изоставен и изложен на опасност. Потръпна от студа и пъхна ръце в джобовете на шлифера.
Не се справи добре с разговора по време на обяда Сюзан щеше да замине и да си мисли за отговорите му.
Защо не ми каза?
Не намери подходящи думи, за да й отговори. Не можа да изрази смесените си чувства от случката предния ден. Вината, усещането, че е омъжен, че е сбъркал, макар да не бе сторил нищо лошо.
Можеше да ми кажеш.
Не беше направил нищо нередно, продължаваше да си повтаря. Защо тогава не беше споделил с нея? Нямаше отговор. Мина покрай магазин за графики, сетне покрай друг — за фаянс и порцелан с витрина в бяло.
Не си ми казал, защото не си искал.
Но това беше лишено от смисъл. Защо да не иска да й каже? В мислите му пак нахлуха образи от миналото: белият колан за жартиери… купа пуканки… витражът на вратата на апартамента
Стига глупости, Том. Това няма нищо общо с мене.
Кръв по бялата мивка в банята, Мередит й се смее. Защо ли се смееше? Сандърс не се сещаше, споменът беше откъслечен. Стюардеса му поднася кутия с храна Куфар на леглото. Телевизорът с изключен звук. Витражът в крещящо оранжево и пурпурно.
Говори ли с Макс?
„Тя беше права“, помисли Сандърс. Трябваше да говори с Макс. И щеше да го направи, след като предаде на Блакбърн лошите новини.
Сандърс се върна в кабинета си в два и половина. С изненада завари там Блакбърн, който стоеше зад бюрото му и говореше по неговия телефон. Остави слушалката с леко гузно изражение.
— О, Том! Добре. Радвам се, че се върна. — Той заобиколи бюрото на Сандърс. — Какво реши?
— Премислих много внимателно — отвърна Сандърс и затвори вратата към коридора.
— И?
— Реших да наема за свой адвокат Луиз Фернандес от „Марлин, Хауард“.
Блакбърн изглеждаше озадачен.
— За свой адвокат ли?
— Да, ако се стигне до съдебно дело.
— Съдебно дело ли? — повтори Блакбърн. — На какво основание, Том?
— Сексуален тормоз по Глава седма — обясни, Сандърс.
— О, Том! — Блакбърн си придаде скръбно изражение. — Би било неразумно. Даже много неразумно. Настоятелно те моля да премислиш.
— Цял ден само това правя — каза Сандърс. — Но е истина, че Мередит Джонсън упражни тормоз спрямо мен, сложи ми се, а аз я отблъснах. Сега се чувства пренебрегната като жена и иска да отмъсти. Готов съм да се съдим, ако се стигне дотам.
— Том…
— Това е, Фил. Така ще се случи, ако ме извадите от отдела.
Блакбърн разпери ръце.
— Но какво очакваш от нас? Да преместим Мередит ли?
— Да — заяви Сандърс, — или да я уволните. Обикновено така се постъпва с началник, който си е позволил да упражни тормоз.
— Не забравяй обаче друго: тя също те обвини в сексуален тормоз.
— Лъже — отряза Сандърс.
— Но свидетели няма, Том. Няма доказателства нито за едното, нито за другото. И двамата сте наши доверени служители. Как можем да решим на кого да вярваме?
— Ваш проблем, Фил. Мога само да кажа, че съм невинен. И съм готов да отида в съда
Блакбърн застана намръщен в средата на кабинета
— Луиз Фернандес е умна адвокатка. Не мога да повярвам, че ти е препоръчала такова поведение.
— Не, сам го реших.
— Тогава е много неразумно — каза Блакбърн. — Поставяш фирмата в много трудно положение.