Жертвата
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Жертвата». Краткое содержание книги:
— Как са попаднали в стомаха тези наночастици? — попитах аз. — Заекът изял ли ги е? Дали неволно не ги е глътнал?
— Съмнявам се. Предполагам, че са проникнали вътре целенасочено.
Свъсих вежди.
— Искаш да кажеш, че са пропълзели по…
— По хранопровода. Да. Поне така мисля.
— Защо им е да влизат в корема му?
— Не знам.
Междувременно Мей продължаваше дисекцията — взе ножици, разряза гръдната кост и разтвори ребрата с пръсти.
— Подръж тук. — Подчиних се. Краищата на костите бяха остри. С другата си ръка разтворих задните крака на заека. Мей работеше между дланите ми. — Белите дробове са ярко-розови и твърди, нормални на вид. — Тя разряза единия дял със скалпела, после още два пъти. Накрая разкри бронхиалната тръба и я отвори. Вътрешната й повърхност беше черна. — Бронхите са плътно покрити с наночастици, което показва вдишване на агенти от рояка — каза Мей. — Виждаш ли, Боби?
— Всичко виждам. Картината е чиста.
Тя продължи да реже нагоре. Когато стигна до гърлото и носа и отвори устата, за миг се извърнах. Ала Мей спокойно диктуваше.
— Има частично или пълно запушване на носа и фаринкса, което може би е причина за смъртта.
— Какво? — попитах.
Главата на заека вече беше неузнаваема. Мей бе отделила долната челюст и се взираше в гърлото.
— Виж сам — каза тя. — Като че ли наночастиците плътно са запушили фаринкса и има нещо като алергична реакция или…
— Ей, още много ли ще се бавите? — прекъсна я гласът на Рики.
— Колкото трябва — отвърнах аз и отново погледнах Мей. — Каква алергична реакция?
— Ами, виж как е подут този участък от тъканта. Посивял е, което предполага…
— Известно ли ви е, че сте навън от четири минути? — пак се обади Рики.
— Тук сме само защото не може да внесем заека вътре — казах аз.
— Точно така, не може.
Мей поклати глава.
— Така не ни помагаш, Рики.
— Не ми клати глава, Мей — каза Боби. — Заедно с нея се клати и камерата.
— Извинявай.
Но видях, че повдига глава, сякаш поглежда към хоризонта. В същото време извади тапата на една от епруветките, пъхна вътре парче от коремната стена, прибра я в джоба си и отново се наведе към заека. Онези, които гледаха излъчвания от камерата й образ, нямаше да разберат какво е направила.
— Добре, сега ще вземем кръвни проби — каза Мей.
— Може да внесете вътре само кръв — предупреди Рики.
— Ясно, Рики, известно ни е.
Тя взе спринцовката, заби иглата в артерията, напълни спринцовката с кръв, прехвърли я в пластмасова епруветка, с една ръка смени иглата и взе втора проба от вена.
— Имам чувството, че вече си го правила — отбелязах аз.
— Това е нищо. В Сечуан винаги работехме при силни снежни вихрушки. Нищо не се виждаше, ръцете ти замръзват, а животните бяха толкова вкочанени, че не можехме да забием игла в тях. — Мей остави епруветките настрани. — Сега ще вземем няколко посевни и сме готови. — Тя потърси в чантата си. — Уф!
— Какво има?
— Тампоните ми ги няма. Сигурно съм ги забравила.
— Рики, да виждаш някъде тампоните? — попитах аз.
— Да. До херметичната камера са.
— Ще ни ги донесеш ли?
— Ха! — изсмя се той. — През деня не излизам навън. Ако ви трябват, елате да си ги вземете.
— Ще идеш ли? — попита Мей.
— Не — отвърнах аз. Вече държах трупа на животното отворен. — Ще те изчакам. Иди ти.
— Добре. — Тя се изправи. — Гледай да не кацат много мухи. И без това има достатъчно замърсявания. Веднага се връщам. — Мей се затича към вратата.
Чух стъпките й да заглъхват, после чух захлопването на металната врата. Възцари се тишина. Привлечени от все още отворения труп, мухите заприиждаха на рояци, бръмчаха около главата ми и се опитваха да кацнат сред вътрешностите. Пуснах задните крачета на заека и ги разгоних с една ръка. Занимавах се с мухите, за да не мисля за това, че съм сам навън.
Час по час поглеждах към хоризонта, ала не забелязвах нищо. Докато гонех мухите, дланта ми случайно докосваше козината на мъртвото животно. Именно тогава видях, че кожата отдолу е яркочервена.
Яркочервена — точно като слънчево изгаряне. Потръпнах само от вида й.
— Боби? — казах по радиостанцията.
Изпращяване.
— Да, Джак?
— Виждаш ли заека?
— Да, Джак.
— Виждаш ли зачервената кожа?
— Хм, един момент.
Чух тихо бръмчене до окото си. Боби дистанционно насочваше камерата. Бръмченето спря.
— Сега виждаш ли?
Не получих отговор.
— Боби?
Чух мърморене, шепот. Или може би смущения.
— Чуваш ли ме, Боби?