Жертвата
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Жертвата». Краткое содержание книги:
Трето, безпокоеше ме очевидната цел на рояка. Според Рики облаците постоянно се връщали при главната сграда. Той смяташе, че се опитват да влязат вътре. Но това не ми се струваше логична цел за един агент и исках да погледна програмния код, за да видя каква е причината. Честно казано, подозирах наличие на бъг.
И накрая, исках да знам защо бяха подгонили заека. Защото модулът ХИЩНИК/ЖЕРТВА не програмираше агентите като истински хищници, а само използваше модела, за да поддържа съсредоточеността и целенасочеността им. Това някак се бе променило и сега рояците, изглежда, наистина ловуваха.
Което също можеше да се дължи на бъг в кода.
Според мен всичко това се свеждаше до един главен въпрос — как е умрял заекът? Смятах, че не е убит. Предполагах, че смъртта му е случайна, а не целенасочена.
Ала трябваше да проверим.
Настроих радиослушалките си, сложих си слънчеви очила и монтирах видеокамерата до лявото си око. Взех найлоновия чувал за трупа на заека и пак се обърнах към другите.
— Някой ще дойде ли с мен?
Последва неловко мълчание.
— За какво ти е чувалът? — попита Рики.
— За да донеса заека.
— Няма да стане — отсече той. — Щом искаш да излезеш навън, прав ти път. Обаче няма да вкараш заека вътре.
— Защо?
— Защото тук поддържаме абсолютно чиста среда, Джак. Този заек е мръсен. Не можеш да го вкараш тук.
— Добре тогава, можем да го оставим в лабораторията на Мей и…
— Няма да стане, Джак. Съжалявам. Заекът няма да мине през първата херметична камера.
Обърнах се към останалите. Всички утвърдително кимаха.
— Добре тогава. Ще го разгледам навън.
— Наистина ли ще излезеш?
— Защо не? — Плъзнах поглед по лицата им. — Трябва да ви кажа, че според мен яко ви е подгонило шубето. Облакът не е опасен. Естествено, че ще изляза. — Обърнах се към Мей. — Имаш ли някакви инструменти за дисекция…
— Ще дойда с теб — тихо каза тя.
— Добре, благодаря. — Изненадах се, че Мей първа е стигнала до моето виждане за нещата. Но като полеви биолог, тя навярно по-добре от другите преценяваше реалните рискове. Във всеки случай решението й, изглежда, облекчи напрежението в стаята — останалите видимо се отпуснаха. Мей отиде да донесе инструментите за дисекция и други неща от лабораторията. И тогава телефонът иззвъня. Винс отговори и се обърна към мен.
— Познаваш ли някоя си доктор Елън Форман?
— Да. — Обаждаше се сестра ми.
— Търси те. — Той ми подаде телефона и се отдръпна. Изведнъж се почувствах нервен. Погледнах си часовника. Беше единайсет сутринта, време за сутрешния сън на Аманда. Вече трябваше да е в креватчето си. После си спомних, че съм обещал на Елън да й се обадя в единайсет, за да проверя как се справя.
— Ало? Елън? Всичко наред ли е?
— Естествено. — Тежка въздишка. — Всичко е наред. Просто не знам как го правиш.
— Уморена ли си?
— Никога не съм била по-уморена.
— Децата нормално ли отидоха на училище?
Нова въздишка.
— Да. В колата Ерик удари Никол по гърба и тя го шамароса по ухото.
— Трябва да ги спреш, ако се бият, Елън.
— Ох, разбрах — уморено отвърна тя.
— Ами бебето? Мина ли му обривът?
— Почти. Мажа го с крем.
— Нормално ли ходи?
— Естествено. Аманда е много добре координирана за възрастта си. Има ли някакъв проблем, за който трябва да знам?
— Не, не. — Обърнах се с гръб към групата и сниших глас. — Исках да кажа, нормално ли ака?
Чух как Чарли Дейвънпорт се изкиска.
— Обилно — отвърна Елън. — В момента спи. Изведох я на разходка в парка. После заспа. Всичко е наред. Само регулаторът на бойлера се повреди, но ще дойде човек да го поправи.
— Добре, добре. Виж, Елън, имам работа…
— Преди няколко минути се обади Джулия. Търсеше те.
— Аха.
— Когато й казах, че си заминал за Невада, много се разстрои.
— Така ли?
— Каза, че не разбираш. И че само си щял още повече да влошиш положението. Нещо такова. Мисля, че трябва да й се обадиш. Беше развълнувана.
— Добре. Ще й се обадя.
— Как е при теб? Довечера ще се върнеш ли?
— Не. Утре сутринта. Елън, трябва да свършваме…
— Ако можеш, довечера се обади на децата. Ще се радват да те чуят. Леля Елън е готина, обаче не е татко. Нали разбираш какво искам да кажа?
— Да. В шест ли ще вечеряте?
— Там някъде.
Отговорих, че ще се опитам да се обадя, и затворих.
Двамата с Мей стояхме до двойната стъклена стена на външната херметична камера. Виждах солидната стоманена противопожарна външна врата. Мрачен и нервен, Рики наблюдаваше последните ни приготовления.
— Сигурен ли си, че се налага да излезеш?
— Важно е.