Сатанински строфи
- Автор: Рушди Ахмед Салман
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сатанински строфи». Краткое содержание книги:
Основната тема на романа — това са емигрантите и емиграцията, невъзможността за асимилация и интеграция в новата култура, неизбежността на възвръщането към корените.
Повествованието в романа се разгръща в две паралелни сюжетни линии: в съвременен Лондон и в древна Арабия във времената на Пророка Мохамед. Съвременната линия започва с терористичен атентат в самолет, от който изпадат и се подлагат на фантастична метаморфоза двама индийци мюсюлмани — Джебраил Фаришта (Gibreel Farishta) и Саладин Чамча (Saladin Chamcha).
Актьорът Чамча, индийски емигрант, работи в Британия при озвучаване на филми, женен е за англичанка, няма деца. След като чудодейно се спасява при терористичния акт, той постепенно се превъплъщава в сатир, а после в дявол. Заради това преображение бива преследвана от полицията, той се крие в лондонски хотел, но също така провокира в средите на младите лондончани мода на диаболизъм. Накрая отново се превръща в човек.
Плейбоят Фаришта, който в Индия е знаменит актьор от Боливуд със специализация в роли на индуистки богове, преследван от призрака на извършилия самоубийство негова любовница, става въплъщение на архангел Гавриил (в ислямската традиция — Джебраил). В Лондон той изживява бурен роман с алпинистката Алисия, в качеството си на архангел той извършва пътувания във времето и пространството. По време на своите пътешествия до Мека (наричана в романа Джахилия) той среща пророка Мохамед (наричан Посланик и Махунд) в момента на самото начало на развитие на исляма. Вероятно именно тази част на романа е предизвикала гнева на иранския лидер аятоллах Хомейни: в един от епизодите Махунд под натиска на лидерите на Джахилия се съгласява да признае,че няколко езически богини притежават особен статут в в очите на Аллах; а в друг епизод бившият последовател на Махунд, поетът Баал, се крие в бордей, в който проститутките се представят пред него с имената на жените на Посланика. Макар че м друг сюжетен момент Джебраил се среща с религиозен лидер фанатик, живеещ в изгнание, в когото лесно може да се узнае самият Хомейни като прототип.
Романът завършва с това, че Фаришта, чиито пътешествия могат да се разглеждат и като епизоди на изостряща се шизофрения, в пристъп на ревност убива Алисия. Чамча след сдобряването с баща си се връща да живее в Индия.
— Трябва да вървя — казва той.
— Съвсем скоро — отговаря тя, връщайки се при прозореца. На границата на града събират палатките, дългите камилски влакове се подготвят да потеглят, конвои от талиги вече се отдалечават през пустинята, карнавалът свърши. Тя отново се обръща към него. — Аз съм ти равна — повтаря тя, — и също така твоя противоположност. Не искам да ставаш слаб. Не трябваше да правиш това, което направи.
— Но ти ще спечелиш — отговаря Махунд с горчивина. — Вече няма заплаха за храмовите ви доходи.
— Ти не разбираш същността — казва тя меко, идвайки близо до него, доближавайки лицето си съвсем плътно до неговото. — Ако ти си за Аллах, аз съм за ал-Лат. И тя не вярва на твоя Бог, когато той я признава. Нейното противопоставяне на него е непреклонно, неотменимо, всеобхватно. Войната между нас не може да завърши с примирие. И какво примирие! Твоят е един покровителствен, снизходителен повелител. Ал-Лат няма ни най-малкото желание да бъде негова дъщеря. Тя му е равна, както аз съм ти равна. Попитай Баал: той я познава. Както познава мен.
— Значи Големецът ще наруши обещанието си? — казва Махунд.
— Кой знае? — присмива се Хинд. — Самият той не знае. Трябва да прецени преимуществата. Слаб, както ти казах. Но ти знаеш, че аз казвам истината. Между Аллах и Трите не може да има мир. Не го искам. Искам битката. До смърт; това е идеята, която аз съм. Каква си ти?
— Ти си пясък, а аз съм вода — казва Махунд. — Водата отмива пясъка.
— А пустинята попива водата — отговаря му Хинд. — Огледай се около себе си.
Скоро след неговото тръгване ранените мъже пристигат в двореца на Големеца, събрали смелост да съобщят на Хинд, че старият Хамза е убил братята й. Но по това време Вестителят никъде не може да бъде открит; насочил се е отново бавно към връх Коня.
Когато Джебраил е уморен, иска да убие майка си заради проклетия тъп прякор, който му е дала — ангел, каква дума, той се моли какво? на кого? да бъде пощаден градът мечта от ронещи се пясъчни дворци и лъвове с три реда зъби, да няма повече промиване на сърцата на пророци или указания да рецитира, или обещания за рай, нека имат край откровенията, finito, кхатам-шод101. Това, за което копнее, е: черен сън без сънища. Шибаните сънища причиняват всички неприятности на човешката раса, филмите също, ако бях Бог, веднага щях да изрежа въображението от хората и тогава може би бедни копелета като мен можеха да имат една спокойна нощ. Борейки се срещу съня, той насилва очите си да стоят отворени, без да примигва, докато визуалният пурпур изчезва от ретините и го ослепява, но той е само човек, най-накрая пада в дупката на заека и ето го отново в Страната на чудесата, горе на планината и бизнесменът се събужда, и още веднъж неговото искане, неговата нужда този път започва да движи не само челюстите и гласа ми, а цялото ми тяло, той ме смалява до собствените си размери и ме придърпва вътре в себе си, неговото гравитационно поле е невероятно, също толкова силно, колкото това на някоя шибана мегазвезда… и тогава Джебраил и Пророка се борят102, и двамата голи, претъркулвай-ки се отново и отново в пещерата върху финия бял пясък, който се издига около тях подобно на було. Сякаш ме учи, изследва ме, сякаш аз съм подложен на изпитание.
В пещерата, петстотин фута под върха на планината Кон, Махунд бори архангела, мятайки го насам-натам, и нека ви кажа, той влиза навсякъде, езикът му в моето ухо, юмрукът му около топките ми, никога не е имало човек с такава ярост в себе си, той трябва трябва да знае, той трябва да ЗНАЕ и аз няма какво да му кажа, той е в два пъти по-добра физическа форма от мен и най-малко четири пъти по-умен, можехме и двамата да се научим един друг на много неща, просто слушайки, но както лесно може да се види, той е дори и по-добър слушател от мен; така че ние се търкаляме, ритаме, дращим, той е доста понарязан, но естествено моята кожа остава гладка като на бебе, не можеш да запратиш ангел в трънлив храст, не можеш да го одереш в скала. Те имат и публика, тук са джинове и ифрити и всякакви видове призраци, седейки на скалите, за да гледат борбата, а в небето има три крилати създания, прилични на чапли или лебеди, или просто на жени в зависимост от номерата на светлината…
101
Беше завършено.
102
Борбата с архангел или самия Бог. Зависи от прочита на Сътворение 32:24-32.