Смърт край Змийската река
- Автор: Робертс Нора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Смърт край Змийската река». Краткое содержание книги:
Хубаво месо, разбира се. Може би телешко печено със сос от червено вино. Трябваше да изтича до пазара още през първата си почивка, за да купи продуктите за маринатата. Е, това бе лесно. Пресни картофи и моркови, зелен фасул. Кнедли от маслено тесто. Истинска мъжка вечеря.
Ако й останеше време, можеше да направи пълнени гъби за ордьовър. А за десерт — ягоди със сметана. Не, това бе прекалено женствено. По-добре ябълков пай. Проста традиционна храна.
Дали след вечерята щяха да се озоват в леглото? Не й се стори добра идея. По-скоро бе ужасна. Но Броуди, дяволите да го вземат, наистина я възбуждаше. А мисълта, че сексът все още я вълнуваше, бе приятна.
За всеки случай трябваше да изпере чаршафите. Бързо написа „пране“ в списъка си със задачи за следващия ден. Трябваше да купи и хубаво червено вино. Може би и бренди. Мамка му, не само нямаше кафе, но и нямаше в какво да го приготви.
Рийс притисна пръсти към слепоочията си, когато усети завръщането на главоболието. Дали да не отмени вечерята? Щеше да откачи, докато се мъчи да измисля идеалното меню, а Броуди вероятно би се зарадвал и на бизонски хамбургер с пържени картофи.
Или не само да отмени вечерята, а да си събере багажа, да остави бележка на Джоуни и да се изнесе от скапаното градче. За какво да остава тук?
Една жена бе убита и това бе достатъчно добра причина да се махне. Ако вече не знаеха, то съвсем скоро всички в града щяха да научат за твърденията й, че е станала свидетелка на убийство. А нямаше никаква улика, която да подкрепи думите й.
Не искаше хората да я поглеждат с крайчеца на очите си, сякаш е бомба, която ще избухне всеки момент. А и тук бе постигнала сериозен напредък, така че можеше да си тръгне, без да се срамува. Беше се върнала към готвенето, беше си наела апартамент, беше останала двадесет и пет минути във ваната.
Дори усещаше завръщането на сексуалността си.
Още една среща с Броуди и сексуалността й щеше да избухне. И в това нямаше нищо лошо. Двамата бяха необвързани, зрели възрастни хора. Сексът беше здравословно нещо, а мисълта да правиш секс с привлекателен мъж, бе напълно нормална женска дейност.
Солиден прогрес.
Можеше да си вземе прогреса и да го използва в следващия град.
Рийс остави молива, когато чайникът изсвири. Протегна се да вземе чаша и чинийка и се сети, че нямаше каничка. На следващото място, където спреше, щеше да си купи.
Изключи котлона и премести чайника. Внезапно някой почука на вратата.
Щеше да изпищи, ако не бе вцепенена от ужас. Отдръпна се рязко назад и се блъсна в плота. Стисна огромния касапски нож и чу гласа на Джоуни иззад заключената врата.
— Отвори, за бога! Не разполагам с цяла нощ.
Рийс забърза към вратата с разтреперани крака и колкото можа по-тихо дръпна стола изпод топката.
— Съжалявам. Само секунда.
Отключи вратата и свали веригата.
— Бях в кухнята — обясни.
— Да, а апартаментът е толкова голям, че не знам как ме чу — промърмори Джоуни, като влезе в стаята. — Сипах ти последната порция от супата. Следващия път трябва да направим повече. Яла ли си?
— Ами… аз…
— Няма значение — прекъсна я Джоуни, като оста ви купичката на плота. — Сега ще ядеш. Хайде, започвай — махна нетърпеливо с ръка, когато Рийс се поколеба. — Още е гореща. Сега съм в почивка.
Тя отиде до прозореца и го открехна леко, извади запалката си и пакет „Марлборо“.
— Нали няма да ме вбесиш, като ми забраниш да пуша тук?
— Не — усмихна се Рийс и й подаде чаената чинийка за пепелник. — Как е тълпата тази вечер?
— Не е зле. Супата имаше невероятен успех. Може и утре да я направиш, ако нямаш нищо против.
— Разбира се, няма проблеми.
— Сядай и яж.
— Не трябва да стоиш до прозореца.
— Свикнала съм — успокои я Джоуни, но приседна на перваза. — Тук мирише хубаво.
— Току-що си взех вана. Солите са с аромат на манго.
— Хубаво — кимна Джоуни и дръпна от цигарата. — Компания ли очакваш?
— Какво? Не, не тази вечер.
— Ло е долу — каза Джоуни, като изтърси разсеяно пепелта от цигарата си навън. — Искаше да се качи да ти донесе супата. Не мисля, че за да те сваля, защото покани и Линда-Гейл да го придружи. Но все пак… ако му подадеш пръст…
— Много мило от негова страна.
— Тревожи се за теб. Смята, че сигурно си уплашена и разстроена.
— Свикнала съм с това — усмихна се Рийс, като седна да изяде супата. — Понасям го.
— Ло не е единственият, който се тревожи. Из града се разчу какво си видяла вчера.
— Какво съм видяла или какво си мисля, че съм видяла?
— Е, кое от двете е?