Проклятието на краля
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Cousins' War #6
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 978-954-365-155-9
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Проклятието на краля». Краткое содержание книги:
— Синко!
— Ще се погрижа Артур да бъде в безопасност — обещава ми той. — И ще се прибера у дома здрав и читав. Сигурно ще заловя френски пленници срещу откуп, навярно ще се върна у дома богат. Може би ще завоювам френски земи, и вие ще можете да строите замъци и във Франция, както и в Англия.
— Просто се прибери у дома — казвам. — Дори новите замъци не са по-важни от наследника.
Той свежда глава за благословията ми, и после трябва да го оставя да върви.
Войната върви по-добре, отколкото някой си е представял, че е възможно. Английската армия под командването на самия крал превзема Теруан, а френската кавалерия е обърната в бягство. Синът ми Артур ми пише, че брат му се е държал като герой и кралят го е удостоил с рицарско звание за храбростта му в битката. Сега синът ми Монтагю е сър Хенри Поул — сър Хенри Поул! — и е в безопасност.
Дворецът Ричмънд, западно от Лондон
Лятото на 1513 г.
Това са окуражителни новини за нас в Лондон; но у дома се случват далеч по-мрачни неща от лесното развитие на похода на кампанията на краля. Почти веднага щом флотилията на Хенри отплава, и въпреки факта, че кралят на Шотландия е дал клетва за свещен траен мир, скрепена с брака му с английска принцеса, нашата принцеса Маргарет, сестрата на краля, Джеймс IV Шотландски нахлува в страната и ние трябва да защитаваме кралството, докато армията ни е във Франция, а нашият крал си играе на военачалник отвъд морето.
Единственият мъж, способен да води войска, който е останал в Англия, е Томас Хауард, граф на Съри, ветеранът, когото Хенри остави тук на заповедите на своята съпруга. Седемдесетгодишният воин и бременната кралица се разполагат в залата за аудиенции в Ричмънд, и вместо нотни листове и планове за танци разстилат по масата карти на Англия и Шотландия, списъци на мъжете, годни за служба, и имената на земевладелци, готови да изпратят арендаторите си за войната на кралицата срещу Шотландия. Дамите на кралицата изброяват мъжете от домакинствата си и докладват за замъците си по границата.
Ранните години на Катерина, прекарани с родителите ѝ, които са се сражавали за всеки инч от кралството си, си личат по всяко решение, което тя взема заедно с Томас Хауард. Макар всички, останали в Англия, да се оплакват, че са пазени от един старец и една бременна жена, вярвам, че тези двамата са по-добри командири от онези във Франция. Тя разбира от опасностите на едно полесражение и разполагането на войскови части, сякаш това е нещо естествено за една принцеса. Когато Томас Хауард събира хората си, за да потегли в поход на север, те имат боен план, според който той ще атакува шотландците на север, а тя ще удържа втора линия в Мидландс, в случай, че той претърпи поражение. Именно тя пренебрегва състоянието си, за да отиде при армията на бял кон, облечена в златен брокат, и произнася гръмка реч, за да им каже, че никоя нация в света не може да се бие като англичаните.
Гледам я и почти не мога да разпозная тъгуващото за дома си момиче, което плачеше в прегръдките ми в Лондон. Тя наистина е жена, тя е кралица. Нещо по-добро: тя е вдовстваща кралица, превърнала се е във велика кралица на Англия.
Дворецът Уестминстър, Лондон
Есента на 1513 г.
Техният боен план се оказва зашеметяващо успешен. Томас Хауард ѝ изпраща окървавената дреха на Джеймс IV. Собственият шурей на краля, неговият събрат-монарх е мъртъв, направихме принцеса Маргарет вдовица и я превърнахме във вдовстваща кралица със седемнайсетмесечно бебе на ръце, а Шотландия е наша, стига само да поискаме да си я вземем.
Катерина е изпълнена с кръвожаден възторг, а аз се смея, докато тя танцува из стаята и пее бойна песен на испански. Хващам я за ръцете и я умолявам да седне, да се укроти и да се успокои, но тя е изцяло дъщеря на майка си: настоява главата на Джеймс Шотландски да ѝ бъде изпратена, докато ние я убеждаваме, че един английски монарх не може да проявява такава свирепост. Вместо това тя изпраща окървавената му дреха и разкъсаните знамена на Хенри във Франция, за да знае той, че тя е опазила кралството по-добре, отколкото някой регент е успявал досега, че е разгромила шотландците, както никой никога не е правил преди, и че Лондон ликува заедно с придворните, защото имаме кралица героиня, кралица-воин, която може да удържи кралството, дори когато носи дете в утробата си.
През нощта ѝ става зле. Спя в леглото ѝ и чувам как простенва, преди болката да прекъсне съня ѝ. Обръщам се и се повдигам на лакът да видя лицето ѝ, мислейки си, че сънува лош сън, и че ще я събудя. После усещам влагата в леглото под босите си крака, и трепвам, скачам от леглото, отмятам завивките и виждам, че собствената ми нощница е червена, ужасно зацапана от изтеклите ѝ води.