Далечно ехо
- Автор: Макдермид Вэл
- Серия: Карен Пири #1
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 954-974-592-9
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Далечно ехо». Краткое содержание книги:
Двайсет и пет години по-късно местната полиция подновява неприключени следствия и неразкритото убийство на Роузи Дъф излиза отново на дневен ред. Някогашните четирима студенти са зрели мъже със семейства и професии, но подозренията, белязали живота им, продължават да тегнат над тях. Не само полицията търси убиеца — в сенките се таи човек със своя представа за правосъдие, твърдо решен да отмъсти за смъртта на Роузи Дъф. След две нови убийства става ясно, че незнайният отмъстител не се спира пред нищо. За приятелите има само един изход — те трябва да открият истинския убиец, за да спасят собствения си живот.
13
Нито един от приятелите му не би описал Уиърд като разумен, дори преди внезапното му обръщане към религията. Поведението му винаги се бе отличавало със странна смесица от цинизъм и наивност. За съжаление новите му духовни занимания премахнаха цинизма, но не наляха в главата му и капка здрав разум. Така че когато новопроизведените му братя во Христе решиха, че няма по-подходящо време за евангелизация на населението от вечерта след погребението на Роузи Дъф, Уиърд веднага прие да участва. Убедиха го, че тъкмо на този ден хората ще са се замислили над факта, че са смъртни. Не би могло да има по-подходящ момент да им напомнят, че Исус им предлага пряк път към небесното царство. Само преди няколко седмици мисълта, че би се заел да споделя преживяното с непознати, би го накарала да се превива от смях, но сега това му се стори най-естественото нещо на света.
Събраха се в дома на пастора — енергичен млад уелсец, чийто ентусиазъм беше почти патологичен. Уиърд го намираше за малко краен въпреки вдъхновението, което сам изпитваше от обзелото го наскоро просветление. Лойд беше искрено убеден, че целокупното население на Сейнт Андрюз не е приело все още Христос в сърцата си единствено поради това, че той и паството му не се справяха достатъчно ефикасно със задачата си. Според Уиърд беше очевидно, че не се е запознал още със Зиги — атеистът с главно „А“. Почти винаги, когато всички сядаха заедно на масата във Файф Парк, избухваха ожесточени спорове на верски и религиозни теми. Уиърд вече се чувстваше изтощен от тези разговори. Все още не знаеше как да парира всички аргументи на противниците си, а съзнаваше, че отговори от рода на „Трябва да го приемеш, щом вярваш“ звучат доста неубедително. Беше убеден, че когато се заеме да изучава задълбочено Библията, ще се справя по-добре. А засега се молеше за християнско търпение и достатъчно съобразителност.
Лойд натика в ръцете му цял наръч листовки.
— Това запознава накратко читателя с нашата вяра, има и приложени избрани цитати от Библията — каза той. — Опитвай се да въвличаш хората в разговор, а когато се заговорите, ги питай дали са склонни да отделят няколко минути от времето си, за да се спасят от мъки. После им дай листовката и ги помоли да я прочетат. Кажи им, че ако имат въпроси, могат да дойдат на неделната ни служба — и Лойд разпери ръце в знак, че това е всичко.
— Готово — каза Уиърд и огледа останалите от паството. Бяха само пет-шест души и освен Лойд и него имаше само още един мъж — мъкнеше със себе си китара и явно беше много ентусиазиран. За съжаление талантът му не се равняваше на усърдието. В себе си Уиърд беше убеден, че и когато свири най-зле, може да натика този некадърник в миша дупка — макар да съзнаваше, че няма право да съди за тези неща. За съжаление още не беше научил нито една от песните, така че тази вечер нямаше да свири за Божия слава.
— Започваме да пеем на Норт Стрийт — там винаги има много хора. Останалите ще обиколят кръчмите. Не е необходимо да влизате вътре, просто спирайте хората, които влизат и излизат. А сега да се помолим, преди да се заемем с Божието дело.
Всички се хванаха за ръце и сведоха глави. Уиърд се остави в ръцете на Спасителя и почувства как непознат досега покой обзема душата му.
Странно колко различно изглежда всичко, мислеше си той, докато обикаляше от кръчма на кръчма. Преди не би му минало и през ум да заговаря напълно непознати хора, освен, за да попита за пътя. А сега това дори му доставяше удоволствие. Повечето го подминаваха, но няколко души приеха листовките и той беше уверен, че поне някои от тях ще се появят на службата. Струваше му се, че не е възможно да не доловят спокойствието и радостта, които струят от него.
Беше почти десет вечерта, когато Уиърд мина под масивната каменна арка при Западното пристанище и се упъти към бар „Ламас“. Потресаващо беше да си помислиш колко време бе пропилял на това място през изминалите години. Не се срамуваше от миналото си; Лойд му беше обяснил колко неправилен е такъв подход. Миналото му служеше за отправна точка, когато правеше сравнение с него, можеше да осъзнае колко прекрасен е новият му живот. Съжаляваше единствено, че не е открил по-рано това чувство на сигурност и душевен покой.