Далечно ехо
- Автор: Макдермид Вэл
- Серия: Карен Пири #1
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 954-974-592-9
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Далечно ехо». Краткое содержание книги:
Двайсет и пет години по-късно местната полиция подновява неприключени следствия и неразкритото убийство на Роузи Дъф излиза отново на дневен ред. Някогашните четирима студенти са зрели мъже със семейства и професии, но подозренията, белязали живота им, продължават да тегнат над тях. Не само полицията търси убиеца — в сенките се таи човек със своя представа за правосъдие, твърдо решен да отмъсти за смъртта на Роузи Дъф. След две нови убийства става ясно, че незнайният отмъстител не се спира пред нищо. За приятелите има само един изход — те трябва да открият истинския убиец, за да спасят собствения си живот.
Мондо сви рамене.
— Не казаха нищо. Вземаха проби от стените, тавана и дървенията. Дочух един от тях да говори нещо за някаква жилетка, но не проверяваха нашите дрехи. Иначе се ровиха навсякъде и питаха дали жилището е пребоядисвано наскоро.
Зиги се разсмя.
— Как пък не! А после се чудят защо им излиза име, че са тъпи.
— Това никак не ми харесва — каза Алекс. — Мислех, че са се отказали да се занимават с нас. А ето ги тук, обръщат всичко надолу с главата. Трябва да са намерили някаква нова улика.
— Е, каквото и да е, не виждам защо това трябва да ни безпокои — каза Зиги.
— Щом смяташ — отвърна саркастично Мондо. — Що се отнася до мен, смятам да продължавам да се безпокоя. Както каза и Алекс, бяха ни оставали на мира, а сега отново са тук. Струва ми се, че не можем просто да си затворим очите пред фактите.
— Мондо, ние сме невинни, забрави ли? Именно затова няма защо да се безпокоим.
— Добре де, добре. Какво стана с Хенри и Еди? — попита Мондо.
— Нямат никакво намерение да живеят заедно с луди убийци — подметна Зиги през рамо, докато се отправяше към кухнята.
Алекс го последва.
— Не трябваше да го казваш — каза той.
— Кое, за лудите убийци ли?
— Не. Иска ми се да не беше казал на Хари и Еди, че сме заподозрени в убийство.
Зиги сви рамене.
— Най-обикновена шега. Хари се вълнува много повече от съдбата на безценния си лендроувър, отколкото от въпроса какво сме направили и какво не. Това просто му даде желаното извинение да се изнесе — нещо, което отдавна му се искаше да направи. Освен това ти имаш полза от цялата работа. Имаме две свободни стаи, така че няма да ти се налага да търпиш хъркането на Уиърд.
Алекс взе чайника.
— Въпреки това ми се ще да не го беше казвал. Имам отвратителното предчувствие, че ти току-що пося семето, а последствията ще жънем всички заедно.
12
Предсказанието на Алекс се сбъдна много по-скоро, отколкото бе очаквал той самият. Два дни по-късно той вървеше по Норт Стрийт към факултета по история на изкуствата, когато видя срещу себе си Хенри Кевъндиш и няколко от неговите приятелчета. Перчеха се в червените вълнени студентски мантии със самочувствието на господари на града. Забеляза как Кевъндиш смушка един от приятелите си и му прошепна нещо. Когато застанаха един срещу друг, Алекс за миг се видя заобиколен от ухилени млади мъже в стандартните като униформа сака от туид и панталони от фин вълнен плат.
— Чудя се как имаш наглостта да се появяваш тук, Гилби — каза Кевъндиш с присмех.
— Струва ми се, че имам по-голямо право от теб и твоите приятели да вървя по тези улици — отвърна спокойно Алекс. — Това е моята страна, не твоята.
— Хубава страна, в която се крадат коли безнаказано. Не разбирам защо още не са ви осъдили — продължи Кевъндиш. — А ако сте използвали колата ми, за да прикриете убийство, ще си имате работа не само с полицията.
Алекс се опита да си проправи път, но беше притиснат от всички страни. Блъскаха го с лакти и юмруци.
— Разкарайте се, Хенри. Нямаме нищо общо с убийството на Роузи Дъф — само дето се опитахме да й помогнем и да й спасим живота.
— А полицията ви вярва, така ли? — отвърна Кевъндиш. — Значи са още по-тъпи, отколкото мислех.
Нечий юмрук улучи Алекс под ребрата.
— Решихте да ми откраднете колата, а?
— Не знаех, че можеш и да мислиш — изпъшка Алекс. Не можа да устои на изкушението да ги подразни още малко.
— Възмутително е, че още не са те изхвърлили от университета — извика друг и мушна Алекс с пръст в гърдите. — В най-добрия случай ти си жалък крадец!
— Господи, защо не се погледнете на какво приличате? Това напомня на сцена от тъпа комедия! — Алекс най-сетне се вбеси. Приведе глава напред и ги разблъска. Тялото му реагира инстинктивно като в немалкото сложни положения, в които се бе озовавал на игрището за ръгби. — Махнете се от пътя ми! — извика той, изтръгна се задъхан от групата и се обърна, озъби им се и изръмжа: — Бързам за лекция.
Стреснати от избухването му, те го оставиха да продължи. Докато той се оттегляше, вирнал глава, Кевъндиш подвикна подир него:
— Мислех, че вместо на лекция ще отидеш на погребението. Нали така постъпват убийците?
Алекс се обърна рязко.
— Какво?
— Не знаеш ли? Днес погребват Роузи Дъф.