Далечно ехо

Брайън се закиска.

— Тая май си пада по теб, Колин.

Идеята попадна на благодатна почва в пиянското съзнание на Колин Дъф.

— Вярно ли е това, а, Джанис? Защо не си кажеш? Да вземем да поизлезем някоя вечер, а? Хубаво ще си изкараме.

Джанис забеляза някакво движение с ъгълчето на окото си и се обърна навреме, за да види как Джими Лоусън вади палката си и се насочва към Колин Дъф. Тя вдигна ръка, за да го спре, но заплашителният жест се оказа достатъчен за Колин, който отстъпи плахо, с широко отворени очи.

— Ей! — опита се да възрази той.

— Иди да си измиеш жълтото около устата, лайно такова — изсъска Лоусън. Лицето му беше разкривено от ярост. — И запомни: никога вече да не си посмял да говориш така на полицейски служител. А сега ми се махай от очите, преди да съм убедил полицай Хог да размисли и да ви прибере и двамата на топло — и то няма да е за ден-два.

Лоусън говореше гневно, съскайки през стиснатите си устни. Джанис се ядоса на свой ред. Винаги се дразнеше, когато колеги мъже решаваха да демонстрират мъжественост и се опитваха да я защитават.

Колин хвана Брайън за ръката.

— Хайде да влезем обратно. Все ще има по някоя пинта за нас — и той отведе брат си, преди да е успял да създаде допълнителни проблеми.

Джанис се обърна към Лоусън.

— Това не беше необходимо, Джими.

— Не било необходимо! Той се опитваше да те сваля, а не е достоен да ти лъска обувките — гласът му беше натегнал от отвращение.

— Но аз съм в състояние да се справям сама в такива случаи, Джими. Справяла съм се с далеч по-тежки случаи от Колин Дъф, когато теб те е нямало, за да изпълниш ролята на рицаря в сияйни доспехи. Хайде, време е да отведем това момче у дома.

С общи усилия успяха да вкарат Уиърд на задната седалка на колата. Когато Лоусън тръгна да заобикаля, за да седне зад волана, Джанис се обади отново:

— И виж какво, Джими… става дума за нашата уговорка. Размислих и ми се струва, че няма да имам време.

Джими я изгледа мрачно.

— Както решиш.

По целия път до Файф Парк мълчаха. Помогнаха на Уиърд да стигне до входната врата и се върнаха обратно в колата.

— Виж какво, Джанис — поде Лоусън. — Съжалявам, ако си приела онова за мъжко перчене, но Дъф наистина прекали. Така не се говори с полицай — настоя той.

Джанис се облегна на покрива на колата.

— Разбира се, че Дъф прекали. Но ти не избухна заради оскърблението към пагона. Взе да размахваш палката, защото някъде в съзнанието ти се е загнездила мисълта, че можеш вече да ме разглеждаш като своя собственост — само защото съм се съгласила да изляза някоя вечер с теб. А той се опитваше да навлезе в твоята територия. Съжалявам, Джими, но тъкмо сега не мога да преглътна това.

— Не е точно така, Джанис — възрази Лоусън.

— Да оставим всичко, както си беше, Джими. Няма да си разваляме отношенията, нали?