Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)
- Автор: Хан Роналд, Френц Бернд
- Язык: болгарский
- Год: Литера Прима
- Переводчик: Тончо Стаменов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)». Краткое содержание книги:
В такова бъдеще попада командирът от самолетната ескадрила на НАТО Матю Дракс, или както ще го наричат Маддракс. Той трябва да разреши загадката как е попаднал в този непознат свят и какво е станало с изчезналите му бойни другари.
Съдържание:
1. Йо Цибел: Богът от ледовете (Перевод: Тончо Стаменов)
2. Йо Цибел: Градът на прокълнатите (Перевод: Тончо Стаменов)
3. Тимоти Щал: Виж Рим и умри
4. Бернд Френц: Отхвърлените
5. Роналд Хан: Кървавата крепост (Перевод: Тончо Стаменов)
6. Майкъл Периш: Сред белия ад (Перевод: Тончо Стаменов)
7. Бернд Френц: Последната жертва (Перевод: Тончо Стаменов)
8. Роналд Хан: Спящият крал (Перевод: Тончо Стаменов)
9. Майкъл Периш: Змията в рая (Перевод: Тончо Стаменов)
10. Йо Цибел: Богове и варвари (Перевод: Тончо Стаменов)
Рано сутринта потеглиха и вървяха около половин ден на юг по някогашния аутобан. Мат виждаше по пътното платно само единични останки от коли. Нищо чудно — в момента на сблъсъка с кометата голямата част от населението е било в скривалищата…
В късния следобед горската почва отляво и отдясно на светлата ивица взе да става все по-мочурлива. Мат съгледа тръстики и големи вирове. Накрая гората проредя. Като ударен от гръм, Мат спря и се загледа в широк около километър речен пейзаж. Покатери се на една от голите буки в покрайнините на гората. От короната на дървото видя широка река в средата на ландшафта.
— Де магаа флувее де ланда де мидаа — каза Зорбан благоговейно.
Мат слезе от дървото.
— Какво каза?
— Великата река на Южната земя — преведе Аруула.
Мат извади картата си. Колкото и внимателно да проучваше Алпите и съседните им райони, все стигаше до един и същ извод — реката трябваше да е По. За друга и дума не можеше да става. Тогава езерото, чиито брегове видя преди три дни, е било Гарда, а речната долина, по която се бяха спуснали от планината Адидже. Независимо че според неговия компас течеше на югоизток и независимо че според компаса му тукашната река течеше в североизточна посока, а не в източна, както показваше картата. Мат проучи картата още веднъж. Ако това наистина беше По, тогава Верона се намираше на един ден път зад тях. Но югозападно се намираше Парма, а югоизточно Ферара. Съответно на един-два дни път.
— Трябва да отида в някой град! — Мат скочи и се обърна към Зорбан. — Град, виллага…!
Вождът направи отрицателен жест с ръка и измърмори нещо в брадата си, което Мат не разбра.
— Град означава смърт — преведе Аруула, — а Зорбан иска ордата да живее.
Мат се отказа да дискутира. Но тази мисъл здраво заседна в главата му. Ако искаше да разреши загадката на този кошмарен свят, това можеше да стане само в някой град.
Фреккойшерите отново послужиха за салове. Багажът и ордата прелетяха на части през речния ландшафт. Пейзажът, който се разкриваше пред Мат, беше като на някой субтропичен регион, далеч от всякаква цивилизация. Не и такъв като в умерената зона и във високо индустриализирана страна, каквато е Италия.
„…или поне каквато е била преди сблъсъка с кометата…“ коригира се Мат.
Нападението на земните змии започна напълно неочаквано. Мат и Аруула чакаха в тръстиката от другата страна на реката с още двайсетина членове на ордата. Фреккойшерът начело на летящата редица с останалата част от ордата тъкмо премина средата на реката, когато внезапно отляво и отдясно на Мат изкрякаха водни птици и много бързо изхвърчаха подплашени от тръстиките. Стеблата на тръстиките се разделиха и Мат видя черните глави на две геягудоо.
Чакащите хора нададоха вик. Скочиха и побягнаха. Мат извади пистолета от гащеризона си. Отляво и отдясно от него към небето изскочиха фонтани вода и тиня. Една бременна жена изчезна в тресавището. Млад воин изпищя смъртно уплашен и заби копието си в кипящата земя под краката си. Нищо не му помогна. Нещо неудържимо го дърпаше в тинестата почва.
— В гората! — изрева Мат. — Бягайте в гората! — Стиснал оръжието с две ръце, той се обърна по надлъжната си ос, наблюдаваше тревата, тръстиките, локвите. Вече петдесет крачки го деляха от бягащата орда. Видя, че Аруула се обърна да го види. — Бягай! — изрева той. — Бягай!
Земята около него сякаш експлодира. Бликнаха пет-шест фонтана. Всичките на по-малко от двайсет крачки от него.
„Заобикалят те… Всяка крачка, която правиш, издава мястото ти…“
До себе си мярна сянката на един фреккойшер. Погледна нагоре — два гигантски скакалеца прелитаха над него в посока към гората. Мляскащи, гъргорещи шумове върнаха погледа на Мат обратно към земята. Видя от всички страни да се въртят дебели издутини с черна кожа. Да, да се въртят! Подобни на нарези, се въртяха спираловидно подредените рогови плочки. Зверовете си проправяха път към него.