Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)
- Автор: Хан Роналд, Френц Бернд
- Язык: болгарский
- Год: Литера Прима
- Переводчик: Тончо Стаменов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)». Краткое содержание книги:
В такова бъдеще попада командирът от самолетната ескадрила на НАТО Матю Дракс, или както ще го наричат Маддракс. Той трябва да разреши загадката как е попаднал в този непознат свят и какво е станало с изчезналите му бойни другари.
Съдържание:
1. Йо Цибел: Богът от ледовете (Перевод: Тончо Стаменов)
2. Йо Цибел: Градът на прокълнатите (Перевод: Тончо Стаменов)
3. Тимоти Щал: Виж Рим и умри
4. Бернд Френц: Отхвърлените
5. Роналд Хан: Кървавата крепост (Перевод: Тончо Стаменов)
6. Майкъл Периш: Сред белия ад (Перевод: Тончо Стаменов)
7. Бернд Френц: Последната жертва (Перевод: Тончо Стаменов)
8. Роналд Хан: Спящият крал (Перевод: Тончо Стаменов)
9. Майкъл Периш: Змията в рая (Перевод: Тончо Стаменов)
10. Йо Цибел: Богове и варвари (Перевод: Тончо Стаменов)
Аруула се изправи на колене. Сведе горната част на тялото си към бедрата си и пъхна глава между коленете. Мат виждаше, че тя леко полюшва тялото си натам-насам. Минутите течаха. Той нямаше обяснение за поведението на Аруула. Помисли, че е някакъв религиозен ритуал.
Най-после тя отново се изправи.
— Там в гората има някой — прошепна тя.
— Нищо не съм чул. Откъде ти хрумна?
— Подслушвах духове — нашепна му жената. — Десет или повече. Гладни духове. Много гладни. — Тя стана. — Зорбан да се събуди… — Безшумно се измъкна оттам.
Мат не знаеше как да го разбира. Какво искаше да каже с тези „духове“… и с това „подслушвам“?
Изглежда, Зорбан и неговите мъже и жени воини знаеха как точно да разбират информацията на Аруула. Няма и две минути след това и двете факли угаснаха. Бойци с мечове, лъкове и копия се запромъкваха покрай Мат и се разположиха на една линия в края на старото пътно трасе. До Мат, зад останките на колата заеха позиция двама стрелци с лък.
Аруула отново се появи до него. Постави пръст на устата си и му даде да разбере, че трябва да пази тишина. Без да дишат, се ослушаха в мрака. Дълбоко в гората прошумолиха листа. Счупи се клон. Очите на Мат се опитваха да пробият мрачната стена. В тъмнината се открояваха само неясните очертания на стволовете на дърветата и храстите. Утринната зора все още не беше истински напреднала.
Изведнъж Аруула се приведе и посочи към гората. Между два ствола Мат различи сянка. Стрелецът с лък до него опъна тетивата. В следващия момент в тъмната гора изсвистя стрела. Чу се пресипнало хъркане и някакво тяло се строполи в шумата.
И отново гробна тишина.
Зорбан се запромъква отзад към Аруула. Прошепна нещо в ухото й. Тя пък нашепна на Мат превода.
— Зорбан моли за твоята божествена светлина.
Мат я погледна неразбиращ. Въпреки тъмнината, струваше му се, че вижда умолителния израз на лицето й. И най-после разбра.
„Божествената светлина“ — имаха предвид светлинните илюминации! Мат беше пожертвал една граната и един патрон, за да се легитимира пред тях като бог. И да се наложи над проклетия Балоор.
Размисли. Ако пуснеше осветителна ракета, тя щеше да има ефект високо над гората. А изстрелването й щеше да издаде позицията им. От друга страна, разполагаше само с три заслепяващи гранати.
Въпреки това избра последното. А в това беше и шансът след опустошителните загуби през изминалия ден да позаглади имиджа си като пратеник на Вудан.
Отвори спасителния пакет, потърси опипом разпределението за гранатите и измъкна една. Аруула отново посочи тъмнината.
— Един хвърлей копие и още половина, след това… Погледът на Мат проследи указаната от протегнатата й ръка посока, но и при най-добро желание не успя да различи нищо. Хвърлей копие и половина — беше твърде далече. Още повече, че трябваше да метне гранатата в стръмна парабола, за да не я запрати в короната на първото срещнато дърво.
Със стоманеното яйце в дясната ръка той се спотайваше на земята до Аруула.
— Кажи ми, когато се приближат на хвърлей копие. — Видя как жената кимна. И долавяше близо до себе си изпълнените с очакване погледи на вожда и бойците. За няколко секунди се заслушаха и взряха в тъмнината. Шумоленето в гората се усили.
— Твоята светлина, Маддракс! — изсъска внезапно Аруула.
Мат дръпна предпазния пръстен, изправи се и иззад дърветата запрати гранатата в гората.
Един ритник го улучи болезнено в хълбока и го запрати настрани. Нещо изсъска покрай него, удари се в дървото отзад и завибрира със скрибуцане.
Заслепяващата граната експлодира. Ярка светлина заискри над върховете на голите дървета. Зад себе си Мат видя в ствола на една бука да трепти копие, а на две крачки от себе си — Аруула, която с ритник го беше отклонила от пътя на копието, а пред себе си в гората, на около четирийсет метра различи очертанията на десет-петнайсет фигури. Космати, човекоподобни създания с нещо като шлемове върху големите им глави и въоръжени с мечове и копия. Стояха, без да помръднат, и втрещени гледаха небето, където гранатата изпускаше своята светлина.