Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)
- Автор: Хан Роналд, Френц Бернд
- Язык: болгарский
- Год: Литера Прима
- Переводчик: Тончо Стаменов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)». Краткое содержание книги:
В такова бъдеще попада командирът от самолетната ескадрила на НАТО Матю Дракс, или както ще го наричат Маддракс. Той трябва да разреши загадката как е попаднал в този непознат свят и какво е станало с изчезналите му бойни другари.
Съдържание:
1. Йо Цибел: Богът от ледовете (Перевод: Тончо Стаменов)
2. Йо Цибел: Градът на прокълнатите (Перевод: Тончо Стаменов)
3. Тимоти Щал: Виж Рим и умри
4. Бернд Френц: Отхвърлените
5. Роналд Хан: Кървавата крепост (Перевод: Тончо Стаменов)
6. Майкъл Периш: Сред белия ад (Перевод: Тончо Стаменов)
7. Бернд Френц: Последната жертва (Перевод: Тончо Стаменов)
8. Роналд Хан: Спящият крал (Перевод: Тончо Стаменов)
9. Майкъл Периш: Змията в рая (Перевод: Тончо Стаменов)
10. Йо Цибел: Богове и варвари (Перевод: Тончо Стаменов)
От храсталака около Мат изсвистяха стрели. Някои от чужденците се строполиха заедно с угасващата светлина. С рев изскочиха Зорбан и хората му от прикритието си. С размахани копия и мечове се нахвърлиха върху нападателите. Мат извади пистолета си и се затича след тях.
Боят не продължи и пет минути. Шокирани от ослепителната светлина на гранатата, повечето нападатели избягаха. Четирима умряха от градушката стрели, трима в единоборство, воин срещу воин. Мъжете и жените бойци на Зорбан мъкнеха четирима тежкоранени противници към лагера. На горската редина просто пуснаха пленниците в мъха.
Мат се наведе над един от тях. Вонеше на куче и на горещ катран. Пламна една факла. Мат се отдръпн назад. Хората на Зорбан мърмореха ужасени. Всъщност създанието изглеждаше като голямо куче. Или като мечка. Но само на пръв поглед. Дългата, тъмнокафява козина по тялото създаваше това измамно впечатление. Като се вгледа по-внимателно, Мат разбра, че съществото пред него е човекоподобно. Ръцете, краката, пропорциите на крайниците — като при вървящ изправено примат.
И интелигентен при това. Металната ножница на меча му беше от гравирана мед. Мат различи върху метала фини растителни орнаменти. И подобната на яке дреха, която раненият носеше, беше изплетена от лико и напоена с някаква тъмна боя.
Изцяло нечовешко в съществото беше неговото лице формата на черепа, ушите, очният и челен дял напомняха слабо на човек. Ако не се има предвид дългата козина, естествено. Но две трети от лицевата част на черепа под очите изглеждаха като рибя уста. Тази част всъщност се състоеше само от месести устни, които се заобляха като било на вулканичен кратер. Черни, покрити с многобройни гънки устни. В горната си част, където при хората е разположен носът, бяха разцепени. Краищата на цепката стигаха до очите.
Умиращият отвори и затвори уродливите си устни, сякаш се мъчеше да си поеме въздух. На светлината на факлата лъснаха жълтеникави зъби на хищен звяр. Мат видя, че устната кухина и горната челюст стигаха до под очите. Не се виждаше и следа от закърняла носна кухина. Мат беше принуден да си помисли за уродствата, които в медицината се наричаха вълче небце.
Гръдният кош на ранения нападател вече почти не се движеше. Месестата дупка на лицето му се отвори още веднъж-дваж, после — край. Беше мъртъв.
— Вулфани — прошепна Зорбан.
Изведнъж всички заговориха един през друг. Струпаха се около тримата други пленници. Удар от меч беше разрязал отгоре додолу бедрото на един от тях. Кръвта изтичаше на тласъци от раната. Сигурно също щеше да умре.
Зорбан и неколцина от неговите мъже се занимаваха с последните двама пленници. Удряха ги с юмруци и с дръжките на копията, крещяха им и ги изтезаваха, докато единият от тях не започна да говори. Използваше език, който звучеше подобно като този на хората на Зорбан. Но в начина, по който говореше вулфанът, имаше нещо твърдо и квичащо. Мат се обърна ужасен и приседна в края на гората.
До изгрев слънце ордата разпитва двамата пленници. Мат чуваше виковете им и агонията им.
По едно време завързаха косматите фигури за дървета. Стрелци с лъкове пуснаха стрели в гърдите им.
Аруула донесе на Мат завита в листа останала от вчера риба. Не хапна нито залък.
— Откъде идват нападателите? — попита той.
— Ловци от Боллуна — каза тя. — Видели са сини огнени птици…
Мат подскочи, сякаш го беше ухапала змия.
— Кога? — извика той.
— Много дни — каза Аруула. Погледна го въпросително. Твоите приятели…?
Два дни след като Друлца говори с майка си, вещицата на вулфаните почина. Срещата с демона беше дошла твърде много за стария й организъм. На квадратния площад пред главната квартира беше наредена дървена клада. На нея положиха тленните останки на Ургаца. Двайсет войници от гвардията на вещицата стояха цяла нощ на почетна стража. На сутринта след смъртта на Ургаца херцогът заповяда да се строят шейсет от неговите войници. Заобиколиха в две редици кладата, на която беше положена мъртвата вещица. Кралцек запали факла и я подаде на Друлца. Тя пристъпи към кладата и запали дървата, които бяха наредени на тънки пластове между дебели дървени трупи. Скоро пламъците лумнаха.
Около кладата се разнесе ужасен вой. С широко раззината паст оплакваха най-могъщата вулфанка на малкия град-държава. Виенето престана едва когато овъгленото тяло върху кладата се изкриви, изправи се и се разпадна.