Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)
- Автор: Хан Роналд, Френц Бернд
- Язык: болгарский
- Год: Литера Прима
- Переводчик: Тончо Стаменов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)». Краткое содержание книги:
В такова бъдеще попада командирът от самолетната ескадрила на НАТО Матю Дракс, или както ще го наричат Маддракс. Той трябва да разреши загадката как е попаднал в този непознат свят и какво е станало с изчезналите му бойни другари.
Съдържание:
1. Йо Цибел: Богът от ледовете (Перевод: Тончо Стаменов)
2. Йо Цибел: Градът на прокълнатите (Перевод: Тончо Стаменов)
3. Тимоти Щал: Виж Рим и умри
4. Бернд Френц: Отхвърлените
5. Роналд Хан: Кървавата крепост (Перевод: Тончо Стаменов)
6. Майкъл Периш: Сред белия ад (Перевод: Тончо Стаменов)
7. Бернд Френц: Последната жертва (Перевод: Тончо Стаменов)
8. Роналд Хан: Спящият крал (Перевод: Тончо Стаменов)
9. Майкъл Периш: Змията в рая (Перевод: Тончо Стаменов)
10. Йо Цибел: Богове и варвари (Перевод: Тончо Стаменов)
— Не би могла да го разбереш… Но не бива да се страхуваш от него…Той е… вече мъртвец… — Отново се отпусна в кожите и затвори очи. — Оргуудо ще му изпрати гибел… щом като стъпи в Южната земя… Ако все пак успее… да стигне до Боллуна… ще го унищожим ние… Тази е волята на Оргуудоо…
Друлца наблюдаваше старата си майка. Онова, което казваше, не й хареса. Беше затрупана до гуша с работа заедно с Кралцек да организира борбата с черния враг. Мнозина войници бяха загинали. Отговаряше за снабдяването с храна. А сега трябваше да се ядосва и с някакъв загадъчен чужденец!
Сякаш прочела мислите на дъщеря си, Ургаца поклати косматия си череп.
— Не ми е нужен нито един от твоите войници — прошепна. Но трябва да знаеш… и да ме подкрепиш…
Друлца разтегли въпросително устни.
— Маддракс е мой — каза вещицата. — Аз… ще му заложа капан. Вече… имам план…
Козината по гърба и тила на Друлца настръхна, когато Ургаца й разказа какво е намислила. Изведнъж устата й пресъхна.
— Ти си истинска вещица, мамо — прошепна тя.
Само Зорбан и Аруула помогнаха на Мат да изрови гадината. Всички останали мълчаливо наблюдаваха от скалистия горист склон. Никой не смееше да слезе долу в зеленото поречие.
Небходимо беше да разкопаят по-малко от метър, тогава извадиха от земята част от животното. Трупът му беше гладко отсечен. Не намериха никаква следа от остатъка. Вероятно някой от събратята му по вид го е изтеглил обратно в земята.
Мат приклекна и внимателно разгледа наличната част. Гадината изглеждаше като кръстоска между змия и насекомо, широка колкото мъжка ръка и наполовина толкова на височина. Беше покрита с фина, кадифена, черна като антрацит козина. Напомняше на Мат за кожата на къртица. Отдолу имаше лопатковидни крака, не по-големи от средноголяма човешка китка. Мат откри два чифта върху извадената част от трупа. Тялото имаше спирална форма, каквато Мат никога не беше виждал у някое живо същество. Подобно на резбата на винт, от козината стърчаха остри ръбове. Мат удари с камък по тях. Издрънча, сякаш беше ударил в метал.
Надвеси се над главата. И тя беше покрита с кадифена козина точно както тялото. Очите бяха разположени отстрани. Предпазваше ги тънка, упорита четина. В края си главата изтъняваше като вретено. Тук козината беше по-рядка и по-светла. Мат видя как набръчканата кожа проблясва. Той заби копието в устната цепнатина на звяра и повдигна горната челюст. Кожата на върха на главата се разтвори като ветрило. Пастта на звяра продължи да се разтваря, докато не стигна почти двойния диаметър на тялото. Мат си помисли за огромните змии, които могат да поглъщат жертви с десетократно по-голям диаметър от този на собственото си тяло.
— О, по дяволите! — Стана. — Как наричате гадината?
— Геягудоо — каза Аруула. Посочи мършата. — Младо.
— Младо…? — Мат преглътна. — Колко големи са възрастните?
Аруула го погледна сериозно. Беше пребледняла.
— Много големи — прошепна. — Много големи…
По-късно вдигнаха лагера далеч над речния гъсталак, между дърветата. Запалиха се огньове и се раздадоха шмалдан и сварени корени. Тази вечер никой не се смееше. Почти никой не продума.
На Мат му направи впечатление, че мъжете и жените се отдръпнаха от него. Единствена Аруула седеше до него. Сякаш изведнъж започнаха да отбягват да са близо до него. Само Зорбан от време на време го поглеждаше крадешком.
Естествено — имаше двама мъртви. Бе се оказал неспособен като бог. Както често през изминалите седмици, Мат внезапно се почувства безкрайно самотен. Към това се прибавяше и гаденето, което го мъчеше след смъртта на Цурпа. Пиеше само вода и не сложи нито залък в устата си. След събитията долу на реката се чувстваше сякаш в главата си има памук вместо мозък.
Постепенно хората на Зорбан влязоха в палатките си. Само Аруула остана да седи с него край огъня. Гледаха втренчено жаравата. Мат не искаше да измъчва тампона в главата си с някакви въпроси. Отказваше се да мисли повече за този ландшафт, за тези хора, за тези отвратителни геягудоо. Нямаше отговор на тези загадки. Поне засега нямаше.
„Нещата са такива, каквито са. Ако искам да оцелея, трябва да ги приема…“
— Балоор — прошепна Аруула внезапно. Мат я погледна въпросително. В големите й тъмнокафяви очи се отразяваше светлината на огъня. — Балоор е изпратил геягудоо.