![Юлиан [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/6/1/6/yulian-bg-download.jpg)
Юлиан [bg]
- Автор: Видал Гор
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Атанасов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Юлиан [bg]». Краткое содержание книги:
След това Пегасий продължи да ме развежда и ми показа храма на Атина и храма на Ахил, и двата в отлично състояние. Също така забелязах, че когато минавахме покрай статуята на някое старо божество, той не плюеше и не се кръстеше, както правят галилеяните, които се боят да не се омърсят.
Пегасий се оказа отличен водач из Троя. Особено се развълнувах, когато той ми показа саркофага на Ахил.
— Ето, тук лежи буйният Ахил. — Той почука по стария мрамор. — Герой и гигант, истински гигант. Преди известно време отворихме саркофага и намерихме костите на огромен мъж и там, където е била петата му, имаше връх на стрела.
Близостта на легендарното минало ме изпълваше с благоговение. Пегасий не можеше да не види, че съм дълбоко развълнуван. Въпреки всички усилия не успях да прикрия чувствата си.
— Славно минало — додаде той тихо.
— Което ще се повтори — се изплъзна от устните ми.
— Дано да излезеш прав — отвърна владиката на Илион.
Днес същият този Пегасий е мой първожрец в Кападокия. Той никога не е бил галилеянин, въпреки че се е преструвал; смятал, че като се издигне до висок сан в тази скверна секта, ще може да запази храмовете на нашите предци. Сега той се радва на свободата си.
Приск: А сега пък се наслаждава на живота в персийския двор, където според слуховете е възприел персийския култ на слънцето. Юлиан се сближаваше с най-странни хора.
В началото на февруари пристигнахме в Комум12, градче на брега на едно езеро, около тридесет мили северно от Медиоланум. Тук седях затворен шест месеца. Не ми позволяваха да се срещам с друг освен със слугите, които бяха дошли с мене. Не ми предаваха писмата от Орибазий и Максим. Все едно, че бях мъртъв. За разтуха изчетох всички съчинения на Плиний Млади, който е живял в Комум. Спомням си с какво отвращение прочетох прочутото му описание на „скъпия ми Комум“. Ненавиждах този град, включително и синьо-зеленото езеро.
През това време нямах понятие какво става навън. Може би така е било по-добре за мен, защото тъкмо тогава съм бил предмет на разпалени препирни в консисторията… Според Евсебий съм бил „втори Гал, който трябва да бъде премахнат“. Мнозинството от членовете на консисторията били съгласни с него. За моя голяма изненада начело на противниците на Евсебий стояла императрицата Евсебия. Въпреки че не беше член на консисторията, тя успяла да уведоми всички влиятелни личности за становището си: „Юлиан не е извършил никакво престъпление. Никога не е имало сериозни съмнения за неговата вярност. Той е последният жив мъж от императорското семейство. Докато не даря императора със син, Юлиан е престолонаследник. Ако той бъде умъртвен и императорът, не дай боже, умре без потомство, династията на Константин ще свърши и в империята ще настъпи анархия.“
Най-накрая натежало мнението на Евсебия. Но трябваше да минат шест месеца в спорове. През всичкото това време Констанций не изрекъл нито дума. Той просто слушал, седял умислен и чакал.
В началото на юни в Комум дойде пратеник на двореца: „Високоблагородният Юлиан следва да се представи на божествената императрица Евсебия.“
Аз се стреснах. На императрицата, а не на императора? Опитах се да разпитам пратеника, но той не каза нищо повече освен това, че ще имам частна аудиенция с императрицата. Не, не можел да ми каже дали ще ме приеме императорът. Дори не бил сигурен дали той е в Медиоланум. Явно му правеше удоволствие да крие каквото знаеше.
Влязохме в Медиоланум през вратата на една наблюдателна кула. Потайно и бързо ме преведоха през задни улички до един страничен вход на двореца. Вътре ме посрещнаха други прислужници и ме заведоха право към покоите на императрицата.
Евсебия беше по-красива, отколкото е на портретите си. Устата и очите й, които изглеждаха толкова строги, когато ги извайваха от мрамор, всъщност съвсем не бяха строги, а просто тъжни. Огненочервено наметало контрастираше с бледото й лице и черните й коси. Не беше много по-възрастна от мене.
— Приятно ни е да приемем нашия братовчед, благородния Юлиан — прошепна тя официалния поздрав. Даде знак на една от придворните си дами, която излезе напред и постави сгъваемо столче до украсения със сребро стол на императрицата.
— Надявам се, че нашият братовчед е прекарал приятно край езерото Комум.
— Езерото е прекрасно, августа.
Тя ми даде знак да седна на столчето.
12
Днешното езеро Комо. — Б.пр.