Юлиан [bg]

— Не сме ли сами сега?

Евсебия плесна с ръце още веднъж. Двама евнуси се появиха иззад колоните в другия край на стаята. Тя им даде знак да се отдалечат.

— Те могат да чуват, но не могат да говорят. Предпазна мярка. Но винаги има други, за които човек не знае нищо.

— Тайните агенти?

Тя кимна.

— Те могат да чуят всичко, което говорим тук.

— Но къде…

Тя се усмихна на изненадата ми.

— Кой знае къде! Знае се само, че винаги са тук.

— Дори императрицата ли следят?

— Особено императрицата. — Тя говореше спокойно. — В дворците винаги е така. Тъй че помни и говори… внимателно.

— Или изобщо не говори.

Тя се усмихна. Малко се поуспокоих. Почти имах доверие в нея. Тя стана сериозна.

— Императорът ми разреши да говоря с тебе. Неохотно, разбира се. Няма нужда да ти казвам, че след тази история с Гал той се чувствува заобиколен от предатели. Няма доверие в никого.

— Но аз…

— Най-малко има доверие в тебе. — Това беше груба откровеност. Но бях благодарен за нейната прямота. — Пряко здравия си разум той направи брат ти цезар. Само няколко месеца след това Гал и Констанция почнаха да кроят заговори, за да заграбят престола.

— Сигурни ли сте?

— Имаме доказателства.

— Казват, че тайните агенти често измислят такива доказателства.

Тя вдигна рамене.

— В този случай не беше необходимо. Констанция сама се издаде. Никога не съм й вярвала. Но това е вече свършено. Сега ти си възможната опасност.

— Която лесно може да се отстрани — казах аз с горчивина, с повече горчивина, отколкото исках да вложа. — Заповядайте да ме обезглавят.

— Има хора, които дават този съвет. — И тя подобно на мен мина на същината на въпроса. — Но аз не съм от тях. Както знаеш, както цял свят знае, Констанций не може да има деца. — Тъжен израз се появи на лицето й. — Моят изповедник ме уверява, че това е наказание божие, наложено на съпруга ми, загдето пратил на смърт толкова хора от собствения си род. Не без основание обаче — добави тя верноподанически. — Но независимо от това основателно ли е или не върху тези, които убиват свои роднини, тегне проклятие. Такова проклятие тегне и върху Констанций. Той няма наследник и аз съм уверена, че няма да има, ако те убие.

Най-сетне всичко се изясни! Изпитах огромно облекчение и това сигурно пролича на лицето ми.

— Да, в безопасност си, поне засега. Но все още остава въпросът какво да правим с тебе. Надявахме се, че ще се покалугериш.

— Ако се налага, ще го сторя.

Да, казах това. Описвам живота си толкова вярно, доколкото мога да си го спомня. В този миг бях готов да се кланям и на магарешки уши, само да спася живота си.

Но Евсебия не настояваше да стана монах.

— Изглежда, че любовта ти към учението е истинска. — Тя се усмихна. — О, да, ние знаем с кого се виждаш, какви книги четеш. Много малко неща остават скрити за канцеларията на императора.