Юлиан [bg]

— В случай че се решите да арестувате императорския префект, съветвам ви първо да съборите статуите на императора, та поне открито да обявите бунта.

Войските били доста смутени и объркани. Но не за дълго. Когато Гал научил за речта на Монций, той изтичал на мястото, където били събрани войниците, и им говорил, както само той умееше да говори.

— Животът ми е в опасност. И вие сте в опасност. Всички сме застрашени от тези, които се готвят да заграбят властта. Някои от тях се намират в самата консистория. — И се нахвърлил върху храбрия Монций. — Да, дори квесторът Монций е замесен в този заговор. Той заговорничи не само против мене, той заговорничи против Констанций. Той ви заявява, че не може да задържите под стража един дързък префект, защото пътувал по работа на императора. Но аз имам право да накажа всекиго в Изтока. Бих нарушил клетвата си за вярност към Констанций, ако не поддържам ред в Антиохия… — И тъй нататък в този дух.

Още преди Гал да завърши речта си, войската минала на негова страна. Убили Монций в присъствието на цезаря. След това войниците отишли в преторията. Никой не се опитал да ги спре. Намерили Домициан в стаята на претора, на втория етаж, и хвърлили нещастния префект надолу по стълбите (те са много стръмни, аз самият веднъж, като се качвах по тях, си навехнах крака). След това влачили двата трупа из улиците на Антиохия.

Сега вече Гал се изплаши много. Въпреки че имаше достатъчно войска да държи Антиохия, той не можеше да окаже съпротива на Констанций, а беше съвсем ясно, че скоро между двамата ще избухне открита война. И все пак Гал продължаваше да се преструва, че изпълнява нареждания на Констанций, като обяви военно положение, и арестуваше всички, които подозираше, че заговорничат срещу него. Оказа се, че са заподозрени половината сенатори. През тези размирни времена аз се оттеглих в Дафне.

Гал учреди военен съд и изправи пред него всички обвинени в измяна. По време на делото Констанция стояла зад една завеса, за да слуша показанията. От време на време си подавала главата иззад завесата, задавала въпроси или изказвала мнението си. Нелепа комедия! Слуховете се приемаха за факти и никой не се чувствуваше сигурен.

В една бояджийска работилница тайни агенти зърнали пурпурно наметало, каквото само императорът може да носи. Веднага решили, че наметалото е било поръчано от някой, който се готви да заграби престола. Бояджията благоразумно изчезнал, но книжата му били намерени. Макар че никъде не се споменавало за поръчка на пурпурна мантия, тайната служба се заловила за писмото на един дякон, който питал „кога ще бъде изпълнена «поръчката»“. Това беше достатъчно. Според тайната служба „поръчката“ била именно онова наметало, въпреки че липсвали други доказателства. Затворили невинния дякон, измъчвали го, осъдили го на смърт и го умъртвили. Това беше типично за „правосъдието“ при двора на Гал.