Северно сияние
- Автор: Донъли Дженифър
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-619-171-001-0
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Северно сияние». Краткое содержание книги:
Ала когато от езерото е изваден трупът на Грейс, Мати открива, че писмата могат да разкрият мрачната истина за убийството й.
Действието на удивителния дебютен роман на Дженифър Донъли „Северно сияние“ се развива през 1906 г. на фона на убийство, вдъхновило „Американска трагедия“ на Тиодор Драйзър. В него с лекота се преплитат романтични чувства, история и загадка с убийство и резултатът е затрогващо, реалистично и съвършено оригинално четиво.
— Не е истина!
— Истина е. Ето тук го пише. Обявява я за публична продан, защото не е плащала данъци. Дължи дванайсет долара и седемдесет цента и не е платила дори част от тях.
— Но защо, Джоузи? Защо сега? Еми никога не плаща данъците си навреме.
— Защото е „перманентно нехайна…“ така пише тук, виж.
— О, глупости. Тази година с нищо не е по-различна от останалите. Арн я предупреждава, че ще сложи имота под запрещение, ако държавата го накара, но няма да стигне толкова далече, че да обяви земята за продан.
— Виж, Алма, виж тук — възкликна леля. — Пише, че има заинтересована страна.
— Кой?
— Не е уточнено. Споменава се само за поверителна справка от страна на заинтересованата страна.
— Кой би се заинтересовал? Мислиш ли, че може да е някой от съседите й?
— Не мога да си го представя. Само трима са. Алийта, която никога не би причинила това на Еми. Майкъл Гоуки също не би го направил. А дори и да имаха такива намерения, не могат да си го позволят. Нямат никакви пари. Значи остава Франк Лумис, но се съмнявам, че и той има пари. Особено след като купи новите коне, а горката Айва ходи всеки ден с тази вехта памучна рокля.
Замълчаха, а след това госпожа Макинтайър промълви:
— Той не би искал Еми да си отиде.
После снижиха тона си. Протегнах врата си като на жираф, но не можах да чуя и дума повече. Само:
— … позор, Джоузи…
— … не бих търпяла това…
— … да напомпа корема й, добре…
Не можех да схвана смисъла, но ми се струваше, че злословеха за Еми като всички други.
Помълчаха около минута, после леля цъкна с език и рече:
— Алма, сигурна съм, че никой от местните хора не направил нещо подобно. Това е някой от града, знам го. Обзалагам се, че някой долен, лош, подмолен търговец от Ню Йорк е решил да си купи евтина земя, където да летува.
— О, Джоузи, това е ужасно. Какво ще стане с тези деца?
— Предполагам, че държавата ще поеме грижа за тях.
— Горките създания.
— Предлагам да разберем кой стои зад това, Алма.
— Как?
— Ще попитам Арн Сатърлий.
— Не можеш. Ако го направиш, той ще разбере, че сме отворили писмото.
— Тогава ще изчакам няколко дни. Ще дам време на Еми да отвори писмото и да се оплаче на целия окръг. Обаче ще разкрия това, Алма. Запомни ми думите.
Бях чула достатъчно. Слязох от столчето и го преместих в другия край на стаята при камината. Полицата и беше покрита със статуетки. По средата имаше часовник от позлатен бронз. Не го лъснах добре, защото бях разстроена.
Откъде ще намери Еми толкова пари? — чудех се.
Знаех отговора. Нямаше да ги намери. Всеки от съседите й би й ги заел, но и те нямаха. Леля Джоузи обаче имаше. Имаше дванайсет долара и седемдесет цента, а и доста повече. Ако наистина беше загрижена за Еми Хъбард и децата й, щеше да й ги даде. Ако наистина беше загрижена за мен, щеше да ми помогне да замина за Ню Йорк. Но нея я беше грижа само за проклетите статуетки.
Еми щеше да загуби къщата и земята си, а държавата щеше да й отнеме децата. Не можех да понеса мисълта за това, че ще разделят децата й и ще ги настанят при непознати. Особено Лушъс, бебето, което беше толкова малко.
Това беше поредният труден и безнадежден момент, а бях уморена от трудни и безнадеждни моменти.
Приключих с лъскането на часовника и взех една от статуетките точно до него. Беше фигурка на ангел, а на мантията му беше изписано:
„Всемогъщи боже, дай ни душевна ведрина да приемем това, което не може да се промени, сила да променим което трябва да се промени и мъдрост да различим едното от другото“.
Ами ако не можеш да го сториш? Ако не можеш да промениш нещата, но не можеш и да ги приемеш?
Хванах главата на ангела и я скърших. След това скърших едното крило, а после и другото. Счупих и ръцете му и го попитах колко ведър е сега. Прибрах парчетата в джоба си.
Това потуши част от гнева ми. Трябваше да преглътна другата част.
Ве-ща-я
— Може да се разходим до залива и да погледнем витрината на О’Хара — предложи Ейда Бучард — имат хубави летни платове.
— Или да идем до Мос Лейк — рече Аби.
— Или до Дартс Лейк — включи се Джейн Мили.
— Можем да посетим Мини Компо и да видим бебетата — намеси се Франсес Хил.