Северно сияние

— Арн Сатърлий ми го даде точно преди да затворя за обяд. Трябва да го сложа в пощальонската чанта за раздаване до два часа, иначе Еми няма да го получи днес.

— Ще го направиш, Алма, ще го направиш, ще отнеме само минута…

Леля каза още нещо, но гласът й заглъхна и не можах да чуя. Слязох от столчето и го преместих към вратата.

— Добре ли си, Мати? — провикна се тя.

— Да, лельо Джоузи. Само местя столчето.

— Не го приближавай твърде много до вратата. Подът около нея е неравен и столът ще се катурне. Не бих искала да паднеш, скъпа.

— Няма, лельо Джоузи.

„Да се катурне“ означава „да се наклони и преобърне“ и се използва най-вече във връзка с лодки. Госпожица Париш не ни позволяваше да използваме подобни думи в есетата, но госпожица Уилкокс не ни забраняваше. Нарича ги местно просторечие. Каза, че Марк Твен е имал чувствително ухо за местния диалект в района на река Мисисипи и този негов талант е променил стила на писането завинаги: при него волното безпризорно хлапе звучи като волно безпризорно хлапе, невежият пияница — като невеж пияница. Реших, че думата ми за деня ще бъде „катурвам“, независимо че речникът ми бе определил „благопристойност“. Не бях убедена, че ще намеря „катурвам“ в речника. Нито „гранив“, което означаваше, че маслото е започнало да нагарча. Или „врескало“, някой, който плаче, но пронизително и с хленчене, както прави Бет, когато не стане нейното. Или „прецвъкнат“. Може да означава сконфузен, посрамен или да се използва като описание на изражение. Като това, което вероятно е имала леля ми, когато госпожа Макинтайър внезапно извика:

— Да не си посмяла, Джоузи!

— Шшшт, Алма!

— Джоузефин Ейбър, ще те замоля да си припомниш, че съм добросъвестен правителствен служител и съответно съм се заклела да спазвам законите в тази страна, а злоупотреба с правителствена собственост е пряко нарушение на тези закони.

— Алма Макинтайър, ти си припомни, че великото ни правителство е създадено за хората и от хората, не е ли така?

— Какво общо има това?

— Аз съм хората, Алма, а това означава, че съм и правителството. С парите от моите данъци ти се плаща заплата, не забравяй това.

— Е, ами не знам.

— По дяволите, Алма, никога не съм те смятала за безчувствена. Не те ли е грижа какво ще стане с една бедна вдовица с шест деца и бебе? Изобщо ли не те е грижа?

Извъртях очи. Леля ми пет пари не даваше какво ще стане с Еми Хъбард, просто искаше да е наясно с делата й.

— Разбира се, че съм загрижена за нея.

— Добре, тогава.

— Добре. Но побързай.

Чух, че пуснаха водата и напълниха металния чайник, и знаех, че не си приготвят чай. От разговора им бях разбрала, че Арн Сатърлий е изпратил писмо на Еми Хъбард, а след като Арн беше подател, а Еми получател, трябваше да се отнася до данъците й.

— Виж, Алма! Боже мой! Арн Сатърлий обявява земята на Еми Хъбард за публична продан.