Северно сияние

Дейзи преживяше. Ако имаше мнение относно думата ми за деня, запази го за себе си. Бузата ми беше притисната в топлия й корем, ръцете ми изцеждаха мляко от вимето й, а устните ми й шептяха всичките ми тайни. Бях споделила с нея за чичо Петдесет, че ще се върне всеки момент от Олд Фордж и ще ми донесе парите, които ми трябваха, за да отида в „Барнард“.

Беше почти краят на април и дванайсет от двайсетте ни крави се бяха отелили, така че имахме мляко в изобилие. Сутрин и вечер млякото се изсипваше в широки дълбоки корита и се оставяше да престои. Тогава сметаната се отделяше от млякото и се издигаше на повърхността в коритото. Обирахме я, а останалото мляко се сипваше в гюмове с две дръжки за доставка. Част от сметаната продавахме просто така, а от останалата избивахме масло. Със суроватката, която оставаше след избиването на маслото, хранехме пилетата и прасетата. Нищо не се изхвърляше.

— Мати?

Извърнах глава.

— Бет, не се застава зад крава. Добре го знаеш.

— Дейзи няма да ме ритне. Не би го направила.

— Но татко ще го направи, ако те види да стоиш зад крава. Отмести се.

— Но, Мати…

— Какво, Бет? Какво има?

— Защо чичо Петдесет не се връща? Обеща да се върне днес към обед, а вече минава пет часът. Каза, че ще ме заведе да видя цирка в Бунвил. Така каза.

— Ще се върне. Сигурно се е заговорил с някого и е взел късния влак. Знаеш какъв е. Обзалагам се, че е срещнал стар приятел, това е. Скоро ще се върне.

— Сигурна ли си, Мат?

— Сигурна съм — уверих я. Не бях сигурна. Не исках да го призная дори и пред себе си, но бях не по-малко притеснена от Бет.

Чичо ни трябваше да се върне преди часове.

— Ехооо! — чу се мъжки глас откъм вратата на обора.

— Ето го, Бет. Видя ли? Казах ти.

— Това не е чичо Петдесет, Мат. Господин Еклър е — каза тя и скочи да го види.

— О, здравей, момичето ми. Татко ти тук ли е?

— Ето ме, Чарли — викна татко. — Не е ли късно да си отсам езерото?

— Така е. Напоследък е доста натоварено, прибирам се в Олд Фордж чак към шест-седем вечерта. Донесох ти бекона, за който се договорихме. Чудесно парче е. Исках да те попитам дали мога утре да взема пет гюма с мляко вместо четири и още малко масло.

— Имам мляко. Кравите дават по седем литра и половина на ден. Имам много. И масло трябва да имам.

— Радвам се да го чуя. Е, трябва да тръгвам, но да ти кажа… видях брат ти сутринта.

— Какво правеше? Бавния влак за вкъщи ли взе?

— Не точно. Беше се качил на бърз влак, ако ме разбираш. Пътуващ към Утика.

— Нокаутиран?

— Да.

Останах без дъх. Подпрях чело в Дейзи и стиснах очи.

Татко изплю сока от тютюна, който дъвчеше.