Чуждо влияние

Подсмърквам, надявайки се да не си личи, че съм плакала. Нали уж аз съм коравата. И уж аз се грижа за нея. Но я ми вижте сега с възтясното потниче и възкъсата пола как се късам да рева заради някакво момче. Направо не мога да се позная. Знаех си, че не трябва да обличам тия тъпи дрехи.

— Да, добре съм — казвам и я побутвам, за да стигна до мивката. — Ама май не съм в настроение за филм на ужасите.

Избърсвам ръце и хвърлям топката хартия в кофата. Обръщам се към Мати, която стои със скръстени ръце.

— Я стига глупости. Какво стана?

Въздъхвам подразнено.

— Ами просто… двамата с Ролинс открай време ходим заедно на такива филми, а ето че сега и Ана се появи в картинката. Уж му е само приятелка, ама непрекъснато се навърта около него. И е ясно като бял ден, че го харесва…

Мати ме стисва за рамото.

— Прекрасно знаеш, че Ролинс не си пада по Ана. Влюбен е в теб, откакто се познавате. И сляп да си, ще го видиш.

Думите й потвърждават казаното от самия Ролинс, но по някаква причина отказвам да повярвам. Може би защото той бе приел поканата на Ана, въпреки че би трябвало да му е ясно, че ще ми стане неприятно. А може би заради изражението му, когато тя го хвана за ръката по време на сцената с убийството.

Мати ме дръпва към вратата.

— Може ли вече да се връщам при Ръс? Заплаши, че ще изяде всички пуканки, ако се забавя.

Отскубвам се от ръката й.

— Ти се връщай. Искам да остана сама за малко.

В случай че се разрева отново — казвам си, но такова нещо не бих признала на глас.

Мати ме поглежда укорително, но ме пуска.

— Добре. Но не се бави много. Самосъжаленията не вършат никаква работа.

Тя си тръгва, но думите й продължават да отекват в главата ми. Естествено, че е права. Няма никакъв смисъл да седя в тоалетната и да рева цяла вечер.

Поемам си дълбоко въздух.

После дръпвам полата си надолу и излизам от банята, като леко се олюлявам на високите токчета, които обух по настояване на Саманта и Мати.

Ана успява да се сдържи да не докосва Ролинс през остатъка от филма. Не че си водя бележки или нещо такова. Лампите светват и аз бързам да се изправя, стиснала празната си чаша, за да я хвърля на излизане.

Ръс и Мати ни чакат отпред.

Саманта се прозява.

— Скучно беше.

— Не беше зле — възразява Ръс. — Обаче не може да се сравнява със „Злите мъртви“.

Ролинс го тупва по гърба.

— Знаех си, че с теб сме от една партия.

Мати си проверява съобщенията на телефона. Ако съдя по изражението й, май нещо не е наред. Оставям Ролинс и Ана да тръгнат към изхода, за да разбера какво става. Ръс се насочва към тоалетната.

Хващам я за лакътя.

Тя вдига глава.

— Реджина ми е писала.

Саманта рязко се разсънва.

— И?

Мати ни поглежда с разширени от ужас очи.