Чуждо влияние

— Честно казано, Мати, все още ми е малко криво, че двечките с Лидия си шушукате и споделяте всичко. Защо не ми каза за бременността й и за годеника?

Мати вдига рамене.

— Не ми хрумна, че така ще се обидиш. Мислех, че си е нейна работа кога ще ти каже. Изобщо не е толкова лоша, колкото си мислиш. Стараеш се всячески да я отблъснеш и тя го усеща.

Изкушавам се да й разкажа за подозренията си, че Лидия някак е замесена със злополуката със Скоч. Но ще трябва да й обясня и за плъзването, а хич не съм готова за този разговор, камо ли пък насред коридора. Но пък мога да й кажа, че Лидия неизвестно защо се подвизава като Лайла Харингтън.

— А знаеш ли, че тя живее под друго име в Калифорния?

Мати ме гледа неразбиращо.

— Как така под друго име?

— Веднъж я нямаше вкъщи, когато се прибрах от училище, и надникнах в куфара й. Намерих й портмонето. Вътре имаше кредитни карти и лична карта на името на Лайла Харингтън. Ако чак толкова заслужава доверие, защо ще лъже всички в Калифорния, включително годеника си?

Челото на Мати се сбръчква озадачено.

— Защо пък реши, че и годеника си е излъгала?

— Защото му се обадих. Попаднах на статия за годежа им в нета и му се обадих, за да науча нещо повече. А тя дори не му е казала, че си тръгва. Трябвало да се оженят миналата седмица.

Мати клати глава.

— Сигурна съм, че си има причина да скрие истината. И че може да обясни, ако я попитаме.

Вдигам ръце, обзета от чувство на безсилие. След като Мати продължава да вярва на леля ни въпреки доказателствата, че лъже и най-близките си хора, то просто не знам какво да кажа.

— Виж, не искам да се караме — добавя тя. — Ще я разпитаме утре. Да се опитаме довечера да си прекараме добре, става ли? Още ли ми се сърдиш?

Вглеждам се в очите й. Писна ми от това напрежение помежду ни.

— Не.

— Добре, тогава ще се видим след тренировката. Ще ти намерим адски готин тоалет.

Изпъшквам.

— Направо нямам търпение.