Силата на настоящето

Ако двамата сте съгласни връзката ви да бъде духовна практика, толкова по-добре. Тогава можете да изказвате един пред друг мислите и чувствата си още с появата им, за да не създавате отстояние във времето, в което да се появи и развие неочаквана или непризната емоция или недоволство. Научете се да изразявате това, което чувствате, без да отправяте обвинения. Научете се да изслушвате партньора си открито и без да се отбранявате. Дайте му пространство да се изрази. Присъствайте. Обвиненията, отбраната, нападението — всички тези модели, създадени, за да укрепват или предпазват егото или да задоволяват нуждите му, стават излишни. Много е важно да оставяте пространство на другите — и на себе си. Любовта не може да пребъде без него. Когато премахнете двата разрушителни за една връзка фактора — когато болковото тяло бъде преобразувано и вие вече не се отъждествявате с ума и позициите му, и когато партньорът ви стори същото, ще изпитате блаженството на една процъфтяваща връзка. Вместо да отразявате един към друг болката и несъзнанието си, вместо да задоволявате пристрастяващите потребности на егото си, ще отразявате един към друг любовта, която изпитвате дълбоко в себе си, любовта, която идва с осъзнаването на единството ви с всички неща. Това е любовта, която няма противоположност.

Ако партньорът ви все още се отъждествява с ума и болковото тяло, а вие вече сте свободни, това е голямо предизвикателство — не за вас, а за него. Не е лесно да се живее с просветлен човек, или по-точно е толкова лесно, че егото вижда в него огромна заплаха. Нали помните, его-то има нужда от проблеми, конфликти и “врагове”, които да засилват чувството за отделност, от което зависи идентичността му. Умът на непросветления партньор ще бъде много разочарован, защото позициите му няма да срещат съпротива, тоест ще бъдат нестабилни и слаби, има дори “опасност” съвсем да рухнат и той да загуби самосъзнанието си. Болковото тяло търси обратна връзка и не я получава. Не се задоволява нуждата от спор, драматизъм и конфликти. Но внимавайте: има хора, които са необщителни, резервирани, безчувствени или откъснати от чувствата си, които мислят и се опитват да убедят другите, че са просветлени, или поне че “нищо им няма”, а за всичко е виновен партньорът им. По-често мъжете, отколкото жените, са склонни към това. Те смятат партньорките си за ирационални или емоционални. Но ако вие усещате емоциите си, не сте далеч от лъчистото вътрешно тяло точно зад тях. Ако сте повече в главата си, разстоянието е далеч по-голямо и трябва да вложите съзнание в емоционалното тяло, преди да можете да достигнете вътрешното тяло.

Ако няма излъчване на любов и радост, пълно присъствие и отвореност към всички същества, тогава това не е просветление. Друг показател е как човекът се държи в трудна или подлагаща го на изпитание ситуация, или когато “всичко тръгне наопаки”. Ако “просветлението” ви е самоизмама на егото, животът скоро ще ви изправи пред предизвикателство, което ще извади на бял свят несъзнанието под някаква форма — като страх, гняв, желание да се защитавате или да съдите, потиснатост и т. н. Ако имате партньор, много от предизвикателствата ще идват през него. Например, една жена може да намери предизвикателство в неотзивчив партньор, който живее почти изцяло в ума си. Ще я предизвика неспособността му да я чуе, да ѝ даде внимание и пространство, в което да бъде, и всичко това ще се дължи на липсата на присъствие от негова страна. Отсъствието на любов във връзката, което жените обикновено усещат по-остро от мъжете, задейства болковото тяло и жената ще напада партньора си — ще го обвинява, критикува и т. н. Това, от своя страна, става предизвикателство за него. За да се защити от нападението на нейното болково тяло, което според него е напълно неоснователно, той ще се окопае още по-дълбоко в позициите на ума си, ще обосновава, ще се защитава, ще контраатакува. В крайна сметка това може да задейства неговото болково тяло. Когато и двамата партньори се озоват в този капан, се достига ниво на дълбоко несъзнание, на емоционално насилие, яростна атака и контраатака. Това няма да престане, докато и двете болкови тела не се нахранят и не се върнат в латентното си състояние. До следващия път.