Силата на настоящето
- Автор: Толе Екхарт
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: ИК "Кибеа"
- ISBN: 954-474-361-8
- Переводчик: Жанета Шинкова
- Жанр: Психология
Электронная книга - «Силата на настоящето». Краткое содержание книги:
ЕКХАРТ ТОЛЕ е роден в Германия, където живее до тринадесетгодишна възраст. След като завършва Лондонския университет, се занимава с научна работа в Кеймбриджкия университет. На двадесет и девет години преживява дълбока духовна промяна, която фактически разрушава старата му самоличност и променя коренно хода на живота му. Следващите няколко години Толе посвещава на стремежа да разбере, осмисли и задълбочи промяната, която бележи началото на едно пътуване навътре в себе си. Екхарт не принадлежи към никоя конкретна религия или традиция. Учението му внушава просто, но проникновено послание с непреходната яснота на древните духовни водачи: има път за преодоляване на страданието и за откриване на вътрешен мир.
Толе утвърждава присъствието си из целия свят като съветник и духовен учител. Чрез Силата на настоящето, превърнала се в световен бестселър, учението му за първи път става достъпно за широката публика. Голям успех имат и следващите му книги Гласът на покоя (ИК “Кибеа”, 2005), Практикуване на силата на настоящето (ИК „Кибеа”, 2009) и Нова земя (ИК “Кибеа”, 2009). Живее във Ванкувър, Канада.
За книгата
За да се отправим на пътуване в “СИЛАТА НА НАСТОЯЩЕТО”, трябва да изоставим своя аналитичен ум и изкуствения, създаден от него аз — егото. Още от началото на първата глава се озоваваме бързо на една значително по-голяма надморска височина, където въздухът е по-лек. Това е въздухът на духовното. Пътуването обаче е едно предизвикателство.
Екхарт Толе пише достъпно във формата на въпроси и отговори, за да ни упъти. Самите думи служат за пътни знаци.
Нови открития по пътя очакват мнозина от нас: ние не сме своят ум, ние можем да се измъкнем от психическата болка, истинската човешка сила може да бъде намерена само като приемем Настоящето. Научаваме също, че тялото всъщност е един от ключовете към състоянието на вътрешен мир, както и тишината и пространството около нас.
Достъп можем да имаме навсякъде. Тези точки на достъп, наречени портали, могат да ни въведат в Настоящето — сегашния момент, където проблемите не съществуват. Именно тук намираме радост и успяваме да приемем истинското си аз. Тук откриваме, че вече сме завършени, пълноценни и съвършени.
Мнозина от нас ще установят, че най-голямата пречка пред осъзнаването на този факт са връзките ни, особено интимните.
Но и тук сме на “нова територия” и нещата не са такива, каквито са ни се стрували преди. Научаваме, че взаимоотношенията ни също са портал към духовното просветление, ако ги използваме мъдро, т. е. ако ги използваме, за да станем по-съзнаващи и следователно по-любящи човешки същества. Какъв е резултатът? Истинско единение с другите.
Ако можем да присъстваме изцяло и да предприемаме всяка своя стъпка в Настоящето, ако можем да почувстваме реалността на неща като “вътрешното тяло”, “капитулацията”, “прошката” и “Неизявеното”, ще бъдем отворени за преобразяващото въздействие на “Силата на настоящето”.
Тогава обаче се появява тази специална връзка. Тя като че ли носи отговора на всички проблеми на егото и задоволява всичките му нужди. Поне така изглежда в началото. Всички други неща, от които преди сте извличали себеусещането си, сега стават сравнително незначими. Вече имате едно-единствено средоточие, което замества всички тях, придава смисъл на живота ви, чрез него определяте идентичността си: човека, в когото сте “влюбени”. Вече не сте отломка, която се лута в една безразлична вселена, или поне така ви се струва. Светът ви вече има център — онзи, в когото сте “влюбени”. Отначало като че ли няма значение, че центърът е извън вас и затова все така извличате себеусещането си някъде отвън. Важното е, че постоянното усещане за непълнота, страх, липса и неосъщественост, така характерно за его-състоянието, вече го няма. Наистина ли? Дали е изчезнало, или продължава да си съществува под повърхността на щастието?
Ако във връзките си изпитвате и “любов”, и нейната противоположност — агресивност, емоционално насилие и т. н. — то вероятно смесвате привързаността на егото и пристрастяването с любовта. Не може в един момент истински да обичате партньора си, а в следващия да го нападате. Истинската любов няма противоположност. Ако вашата има, значи не е любов, а силна потребност на егото за повече пълнота и по-дълбоко себеусещане, а другият човек временно задоволява тази потребност. Това е заместителят на егото на спасението и за кратко то наистина изглежда почти като спасение.
Идва обаче момент, в който партньорът ви прави неща, които не отговарят на потребностите ви, или по-точно на потребностите на вашето его. Чувството на страх, болка и недостиг, което е присъщ елемент на его-съзнанието, само е било прикрито от “любовната връзка” и сега отново изплува на повърхността. Както при всяко пристрастяване, когато разполагате с наркотика, се намирате в облаците, но неизменно идва време, когато той престава да ви върши работа. Когато болката се появи отново, я чувствате по-силно отпреди, и нещо повече, сега възприемате партньора си като причина за нея. Това означава, че проектирате чувството за болката навън и нападате другия с цялата си ярост. Нападението може да пробуди болката в партньора ви и той да отвърне на удара. В този момент егото все още се надява несъзнателно, че нападението, или опитът за манипулация, ще бъде достатъчно наказание, което ще накара партньора ви да промени поведението си, така че да можете отново да го използвате като прикритие за болката си.
Всяко пристрастяване възниква от несъзнателния отказ да се изправите лице в лице с болката си и да минете през нея. Всяко пристрастяване започва и завършва с болка. Каквото и да е това, към което сте пристрастени — алкохол, храна, легални или нелегални наркотици, някой човек — вие използвате някого или нещо, за да прикриете болката си. Затова, след като отмине първоначалната еуфория, в интимните връзки има толкова много нещастие и болка. Те не причиняват нещастието и болката, а изваждат на бял свят нещастието и болката, които вече са във вас. Така е при всяко пристрастяване. То винаги достига до момент, в който вече не ви помага, и тогава болката става по-силна от всякога.
Това е една от причините хората винаги да се опитват да избягат от настоящия момент и да търсят някакво спасение в бъдещето. Първото, с което ще се сблъскат, ако съсредоточат вниманието си в Настоящето, ще бъде собствената им болка, а точно от нея се страхуват. Ако само знаеха колко е лесно да достигнат в Настоящето силата на присъствието, която разпръсква миналото и болката от него, в реалността, която разпилява илюзията! Ако само знаеха колко близо са до своята реалност, колко близо са до Бога!
Избягването на връзките в опит да се избегне болката също не е решение. Болката така или иначе я има. Три неуспешни връзки за три години е по-вероятно да ви тласнат към пробуждане, отколкото три години на пуст остров или в усамотението на стаята ви. Но ако можете да вложите в самотата си наситено присъствие, това ще свърши работа.
ОТ ПРИСТРАСТЯВАНЕ КЪМ ПРОСВЕТЛЕНИЕ
ВЪВ ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА
Можем ли да променим връзката
на пристрастяване в истинска?
Да. Като присъствате и усилвате присъствието си, приковавайки вниманието си все по-дълбоко в Настоящето — независимо дали живеете сами или с партньор, това си остава ключът. За да процъфтява любовта, трябва светлината на присъствието ви да бъде достатъчно силна, за да не ви превземат повече умът и болковото тяло и вие да не ги бъркате със себе си. Да знаете, че вие сте Битието, скрито зад мислителя, тишината зад мисловния шум, любовта и радостта зад болката — това е свобода, спасение, просветление. Да прекъснете отъждествяването си с болковото тяло, означава да внесете присъствие в болката и така да я преобразувате. Да прекъснете отъждествяването си с мисленето означава безмълвно да наблюдавате мисленето и поведението си, особено повтарящите се шаблони на ума и ролите на егото.