Силата на настоящето
- Автор: Толе Екхарт
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: ИК "Кибеа"
- ISBN: 954-474-361-8
- Переводчик: Жанета Шинкова
- Жанр: Психология
Электронная книга - «Силата на настоящето». Краткое содержание книги:
ЕКХАРТ ТОЛЕ е роден в Германия, където живее до тринадесетгодишна възраст. След като завършва Лондонския университет, се занимава с научна работа в Кеймбриджкия университет. На двадесет и девет години преживява дълбока духовна промяна, която фактически разрушава старата му самоличност и променя коренно хода на живота му. Следващите няколко години Толе посвещава на стремежа да разбере, осмисли и задълбочи промяната, която бележи началото на едно пътуване навътре в себе си. Екхарт не принадлежи към никоя конкретна религия или традиция. Учението му внушава просто, но проникновено послание с непреходната яснота на древните духовни водачи: има път за преодоляване на страданието и за откриване на вътрешен мир.
Толе утвърждава присъствието си из целия свят като съветник и духовен учител. Чрез Силата на настоящето, превърнала се в световен бестселър, учението му за първи път става достъпно за широката публика. Голям успех имат и следващите му книги Гласът на покоя (ИК “Кибеа”, 2005), Практикуване на силата на настоящето (ИК „Кибеа”, 2009) и Нова земя (ИК “Кибеа”, 2009). Живее във Ванкувър, Канада.
За книгата
За да се отправим на пътуване в “СИЛАТА НА НАСТОЯЩЕТО”, трябва да изоставим своя аналитичен ум и изкуствения, създаден от него аз — егото. Още от началото на първата глава се озоваваме бързо на една значително по-голяма надморска височина, където въздухът е по-лек. Това е въздухът на духовното. Пътуването обаче е едно предизвикателство.
Екхарт Толе пише достъпно във формата на въпроси и отговори, за да ни упъти. Самите думи служат за пътни знаци.
Нови открития по пътя очакват мнозина от нас: ние не сме своят ум, ние можем да се измъкнем от психическата болка, истинската човешка сила може да бъде намерена само като приемем Настоящето. Научаваме също, че тялото всъщност е един от ключовете към състоянието на вътрешен мир, както и тишината и пространството около нас.
Достъп можем да имаме навсякъде. Тези точки на достъп, наречени портали, могат да ни въведат в Настоящето — сегашния момент, където проблемите не съществуват. Именно тук намираме радост и успяваме да приемем истинското си аз. Тук откриваме, че вече сме завършени, пълноценни и съвършени.
Мнозина от нас ще установят, че най-голямата пречка пред осъзнаването на този факт са връзките ни, особено интимните.
Но и тук сме на “нова територия” и нещата не са такива, каквито са ни се стрували преди. Научаваме, че взаимоотношенията ни също са портал към духовното просветление, ако ги използваме мъдро, т. е. ако ги използваме, за да станем по-съзнаващи и следователно по-любящи човешки същества. Какъв е резултатът? Истинско единение с другите.
Ако можем да присъстваме изцяло и да предприемаме всяка своя стъпка в Настоящето, ако можем да почувстваме реалността на неща като “вътрешното тяло”, “капитулацията”, “прошката” и “Неизявеното”, ще бъдем отворени за преобразяващото въздействие на “Силата на настоящето”.
Ако спрете да влагате в него “идентичност”, умът губи свойството си на натрапчивост — по същество това е потребността да съдите и така да се съпротивлявате срещу онова, което е. Следват конфликти, драми и още болка. Всъщност още щом престанете да съдите, приемайки това, което е, вие се освобождавате от ума. Отваряте място за любов, радост, мир. Първо спирате да съдите себе си, после спирате да съдите партньора си. Най-силният катализатор за промяна в една връзка е пълното приемане на партньора такъв, какъвто е, без да изпитвате потребност да го съдите или променяте по какъвто и да е начин. По този начин преодолявате егото. Свършват всички игрички на ума и пристрастяващото вкопчване в партньора. Вече няма жертви и престъпници, нито обвинители и обвиняеми. Идва краят на взаимната зависимост, на взаимното въвличане в чужди несъзнателни модели, което я поддържа. Тогава или ще се разделите — с любов — или ще продължите заедно по-дълбоко в Настоящето — в Битието. Възможно ли е да е толкова просто? Да, точно толкова е просто.
Любовта е състояние на Битието. Вашата любов не е навън, тя е дълбоко във вас. Вие не можете никога да я загубите и тя не може да ви напусне. Тя не зависи от друго тяло, от някаква външна форма. В безмълвието на вашето присъствие можете да почувствате собствената си безформена и безвременна реалност като непроявения живот във всяка физическа форма. След това ще усетите същия живот дълбоко във всеки друг човек и във всяко друго същество. Ще прозрете отвъд воала на формата и отделността. Това е осъзнаването на единността. Това е любов.
Какво е Бог? Вечният Единен Живот зад всички форми на живота. Какво е любовта? Да чувствате присъствието на този Единен Живот дълбоко в себе си и във всички същества. Да бъдете този Единен Живот. Ето защо всяка любов е Божия любов.
Любовта не избира, както не избира слънчевата светлина. За нея няма специални хора. Тя не е нечие изключително право. Изключителността не е Божията любов, а “любовта” на егото. Но силата, с която може да се почувства истинската любов, може да бъде различна. Възможно е някой човек да отразява вашата любов по-ясно и по-силно от другите и ако той има същите чувства към вас, може да се каже, че вие се намирате в любовна връзка. Свързва ви същото, което ви свързва и с човека до вас в автобуса, с птиците, дърветата и цветята, само че е различна силата, с която го усещате.
Дори и в иначе пристрастяваща връзка е възможно да има моменти, в които прозира нещо по-истинско, нещо извън взаимните ви пристрастяващи потребности. Има моменти, когато и вашият ум, и умът на партньора ви замлъкват за кратко, а болковото тяло е задрямало. Това се случва понякога в моменти на физическа близост, или когато заедно наблюдавате чудото на раждането, или в присъствието на смъртта, или когато единият от вас е сериозно болен — все неща, които оставят ума безсилен. Когато се случи това, вашето Битие, временно погребано от ума, се разкрива и прави възможно истинското общуване.
Истинското общуване е общност — осъзнаване на единността, която е любов. Обикновено то бързо се губи отново, освен ако не успеете да запазите достатъчно присъствие, за да не допуснете намесата на ума и неговите стари модели. Щом се върнат умът и отъждествяването ви с него, вече не сте вие, а мисловна представа за себе си, и заигравате отново игри и роли, за да задоволите потребностите на егото си. Отново сте човешки ум, който се преструва на човешко същество, общува с друг ум и разиграва театър, който нарича “любов”.
Макар че са възможни кратки прозрения, любовта не може да процъфтява, ако не се освободите трайно от отъждествяването с ума и ако присъствието ви не е достатъчно силно, за да разпръсне болковото тяло — или поне да присъствате като наблюдатели. Така болковото тяло няма да може отново да ви завладее и да унищожи любовта.
ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА
КАТО ДУХОВНА ПРАКТИКА
Докато его-режимът на съзнанието и създадените от него обществени, политически и икономически структури навлизат в последния етап на рухването си, взаимоотношенията между мъжете и жените отразяват дълбоката криза, в която се озовава човечеството. Тъй като хората все повече се отъждествяват с ума си, повечето връзки нямат корени в Битието и затова се превръщат в източник на болка, подвластни са на проблеми и конфликти.