Споделени тайни [calibre 3.15.0]

Чета бележката на Оуен толкова пъти, че бих могла да я напиша с неговия почерк.

Отпускам се върху възглавницата и въздъхвам, защото нямам представа какво да правя. Нищо

не може да извини факта, че той отива в затвора, както и това, че ме е излъгал. Ала въпреки

случилото се току-що, всяка частица от мен копнее за него. Едва го познавам, но въпреки

това усещам онази позната болка да стяга сърцето ми. Трябва да го видя още веднъж, дори и

само за да му кажа „сбогом“.

Глава 12

ОУЕН

Трябваше да й кажа. В момента, в който ме пуснаха от ареста, трябваше да отида право в

апартамента й и да й разкажа всичко.

Вече час кръстосвам ателието. Правя това, когато съм бесен, а в момента дори не мога

да си спомня кога за последен път съм бил толкова гневен. Ще изровя дупка в пода, ако не се

спра.

Но аз знам, че досега тя е прочела бележката ми. Бяха изминали два часа, откакто я

оставих върху възглавницата й и започвам да мисля, че Обърн вече се е отказала от мен. Не я

виня. Колкото и да ми се иска да я убедя, че Трей не е добър за нея, а аз не съм толкова лош,

за какъвто ме смята в момента, имам чувството, че дори няма да имам тази възможност.

Нямам представа какво са й наговорили за мен.

Тъкмо се запътвам към стълбата, когато чувам тихо почукване върху стъклената врата.

Не бързам към вратата. Тичам към нея.

Когато я отварям, очите й срещат за кратко моите. Тя нервно се озърта през рамо, бързо

се вмъква вътре и затваря вратата.

Ненавиждам това. Ненавиждам, че тя се страхува да бъде тук, бои се, че някой може да я

види как влиза в дома ми.

Тя не ми вярва.

Извръща се с лице към мен и аз мразя разочарованието, което сега струи от очите й.

Трябва да поговорим, а не ми се иска да го правим до вратата, затова се пресягам зад нея

и заключвам.

— Благодаря ти, че дойде.

Обърн не отговоря. Чака да кажа нещо друго.

— Ще се качиш ли горе с мен?

Тя поглежда над рамото ми към коридора и кимва. Следва ме, докато прекосявам

ателието и после нагоре по стълбата към апартамента ми. Наистина е невероятно колко са

различни сега нещата помежду ни. Само допреди два часа всичко беше идеално. А сега…

Удивително е как една истина може да отдалечи двама души един от друг.

Отивам в кухнята и й предлагам нещо за пиене. Може би ако й налея питие, разговорът

ще продължи по-дълго. Толкова много неща искам да й обясня, само ако тя ми даде тази

възможност.

Тя не желае питие.

Стои насред стаята и сякаш се бои да ме доближи. Погледът й обхожда всичко наоколо,

като че ли никога не е била тук. Сега, когато знае, ме гледа по друг начин.

Мълчаливо я наблюдавам, докато тя се оглежда. Накрая очите й отново срещат моите.

Настъпва дълга пауза, докато Обърн събира кураж, за да ме попита това, което е дошла да

узнае.

— Зависим ли си, Оуен?

Тя не шикалкави. Прямотата й ме кара да се свия, защото няма нищо по-лесно от