Споделени тайни [calibre 3.15.0]

Гледам към Оуен, който не обръща внимание на Трей. Погледът му е вперен директно в

мен.

— Обърн — казва той. — Трябва да поговорим.

Смехът на Трей ме кара да потръпна.

— За какво трябва да говориш с нея, Оуен? Още ли не си й казал?

Оуен затваря очи за няколко секунди, сетне ги отваря и приковава поглед в Трей.

— Кога ще ти бъде достатъчно, Трей? Мамка му.

Сърцето ми блъска лудешки в гърдите и аз имам чувството, че ще разбера защо двамата

се държат така един към друг, ала в този момент не искам да зная. Не може да е нещо добро.

Трей прави две крачки към Оуен, докато не се оказва на сантиметри от лицето му.

— Махай се от апартамента й. Изчезвай от живота й. Ако направиш тези две неща,

тогава може би ще бъда доволен.

— Обърн — казва Оуен твърдо.

Трей пристъпва към мен, заставайки между мен и Оуен, така че да не мога да го

виждам. Взирам се в очите на Трей и не откривам там нищо друго, освен гняв.

Той сочи към Оуен.

— Този тип ли си довела в апартамента си? На този тип ли позволяваш да бъде близо до

сина ти? Той беше арестуван за притежание, Обърн.

Засмивам се невярващо и клатя глава. Не знам защо Трей говори тези неща. Той отстъпва

настрани и аз отново мога да виждам Оуен.

Сърцето ми спира, защото изражението на лицето му е достатъчно красноречиво.

Виждам извинение и съжаление. Това е искал да ми каже по-рано. Това е признанието, което

го помолих да отложи до понеделник.

— Оуен? — изричам името му почти шепнешком.

— Исках да ти кажа — отвръща той. — Не е толкова лошо, колкото той го изкарва,

Обърн. Кълна се.

Оуен прави крачка към мен, но Трей мигом се извръща и го блъска в стената. Ръката му

стиска шията на Оуен.

— Имаш пет секунди да се ометеш оттук.

Оуен нито за миг не откъсва поглед от мен, въпреки ръката, притиснала гърлото му. Той

кимва.

— Добре, остави ме само да взема вещите си от стаята й, после си тръгвам.

Трей го гледа внимателно няколко секунди, после го пуска. Наблюдавам как Оуен влиза

в стаята ми, за да вземе „своите“ вещи.

Знам, че Оуен не е донасял нищо тук.

Сега Трей се взира в мен.

— Чичото на твоя син е шибан полицай и на теб дори не ти е хрумнало да провериш

хората, които допускаш в живота си?

Няма какво да му отговоря. Той е прав.

Трей разочаровано клати глава и точно в този момент Оуен излиза от стаята ми. Преди

Трей да успее да се обърне към него, Оуен хвърля бегъл поглед към палатката. Очите му

казват нещо, което той не желае да изрече на глас. Минава покрай Трей и излиза през

входната врата, без да се обърне.

Трей приближава до вратата и я захлопва. После се обръща с лице към мен, с ръце на

кръста, очаквайки обяснение. Ако не мислех, че той ще отиде право при Лидия и ще й

разкаже всичко, което току-що се бе случило, щях да му кажа да върви по дяволите. Вместо

това постъпвам както винаги. Казвам това, което искат да чуят от мен.