Споделени тайни [calibre 3.15.0]

защото тишината е толкова приятна. Харесва ми как ме гледа, докато стоим мълчаливо.

Усмивката не слиза от лицето му, а погледът му ме обгръща като топло одеяло.

Притискам ръце върху барплота под мен и свеждам поглед към люлеещите ми се крака.

Внезапно ми става трудно да продължа да го наблюдавам, защото се боя, че той ще види

колко много ми харесва това.

Той мълчаливо съкращава разстоянието помежду ни. Прехапвам нервно долната си

устна, защото той идва към мен с явно намерение и не мисля, че този път иска да ми задава

още въпроси. Гледам как дланите му покриват коленете ми и после бавно се плъзгат нагоре.

Ръцете му докосват бедрата ми, докато стигат до хълбоците и спират.

Когато поглеждам в очите му, изцяло потъвам в тях. Той се взира в мен с желание,

каквото не съм и подозирала, че мога да събудя у някого. Прегръща ме под кръста с една ръка

и ме привлича към себе си. Слагам ръце върху бицепсите му и се вкопчвам силно в тях. Не

знам какво ще последва, но съм напълно готова да го позволя.

Леката усмивка върху лицето му се стопява, когато устните му приближават моите.

Клепачите ми потрепват, а сетне напълно се затварят, когато устата му нежно покрива моята.

— Исках да направя това от мига, в който те видях — шепне той. Устните му се сливат с

моите и отначало целувката е като тази, с която го дарих в палатката. Нежна, сладка и

невинна. Но невинността изчезва в секундата, когато ръката му се заравя в косата ми, а

езикът му се плъзга между устните ми.

Не разбирам как мога да изпитвам едновременно такава тежест и лекота, сякаш се нося

по пухкав облак. Обвивам ръце около врата му и се старая да го целуна по същия вълшебен

начин, по който и той ме целува, но се боя, че моята уста не може да се сравни с неговата.

Невъзможно е да го накарам да се чувства толкова прекрасно, колкото аз се чувствам в

момента.

Той придърпва краката ми, докато обвият талията му, после ме повдига от барплота и

без да прекъсва целувката, ме понася към всекидневната. Опитвам се не обръщам внимание

на миризмата на прегоряла пица, защото не желая той да спира. Но наистина съм много,

много гладна и не искам пицата напълно да изгори.

— Мисля, че пицата изгаря — прошепвам, когато стигаме до дивана.

Оуен нежно ме полага по гръб и клати глава.

— Ще ти направя друга. — Отново впива устните в моите и внезапно изобщо не ме е

грижа за пицата.

Оуен се отпуска на дивана върху мен, но не изцяло. Опира ръце от двете страни на

главата ми и не прави нищо, е което да подскаже, че очаква нещо повече от целувка.

И точно това му давам. Целуваме се, без да спираме, докато не се включва алармата за

пожар. Веднага щом осъзнаваме, че звукът идва от вътрешността на жилището, ние се

разделяме и скачаме. Оуен хуква към печката и отваря фурната, а аз грабвам кутията от