Вихрушка
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вихрушка». Краткое содержание книги:
В общата бъркотия хеликоптерната компания „С-Г Хеликоптърс“ се опитва да се задържи на повърхността и да поддържа полетите си. Тя е базирана в Абърдийн и е свързана със Струанови от Хонконг, които поддържат нефтените полета, жизненоважни за Иран, от руската граница до Персийския залив. Андрю Гавалан и Дънкан Макайвър, и двамата от Търговска къща, са хората, натоварени с ръководството на международна група от висококвалифицирани експерт-пилоти. Робърт Армстронг от Специалния отдел и Григорий Суслов от КГБ са също така стари врагове от предишния роман.
Вихрушка е един от най-големите приключенски романи на десетилетието и носи всички отличителни черти на високото разказваческо майсторство…
За автора
Джеймс Клавел е роден в Сидни в семейството на офицер от Кралската флота. Получава образованието си в Портсмут. Като млад офицер от артилерията при падането на Сингапур е заловен от японците. Прекарва остатъка от Втората световна война в позорния затвор Чанги. На основата на преживяванията си в Чанги той написва своя бестселър „Цар плъх“. Интересът му към Азия, нейното население и култура продължава и с „Тай-Пан“, разказ за Кантон и Хонконг в средата на XIX век и за основаването на англо-китайската търговска компания „Струан“. Следва класическият роман „Шогун“, разказ за Япония през периода, когато Европа започва да оказва влияние върху народа от Страната на изгряващото слънце. „Търговска къща“, четвъртият роман от Азиатската сага, публикуван през 1981 г., продължава историята за Струанови, хонконгската търговска компания, когато в Далечния изток започват да духат ветровете на промяната.
Живял дълги години във Ванкувър и Лос Анжелис, сега Джеймс Клавел живее в Европа или където е необходимо, следвайки занаята си: писането на романи.
Водещата машина зави леко и Жан-Люк можа да прочете регистрационните букви. G-UVX. Британски. „Слава Богу, имали са време на Джелет“ — помисли си той, разпозна Петикин в кабината и обърна бинокъла си към другия, хеликоптер. В него видя Еър и Кайл, механика.
Петикин кацна. Матиас и Жан-Люк се приближиха — Матиас откъм Петикин, а Жан-Люк откъм вратата на кабината. Жан-Люк отвори.
— Здравей, Джени, как е той?
— Струва ми се, че не диша. — Лицето й беше бяло.
Жан-Люк мерна Макайвър, легнал на пода със спасителна жилетка, подложена под главата. Преди двадесет минути Петикин беше съобщил на контролната кула в Бахрейн, че човек от неговия екипаж, Макайвър, изглежда има сърдечен удар и поиска спешно да ги посрещнат с доктор и линейка. От кулата веднага им обещаха помощ.
Докторът мина бързо покрай него, качи се в кабината и коленичи до Макайвър. Един поглед му беше достатъчен, за да сложи инжекцията, която беше приготвил.
— Това ще го успокои бързо, а след няколко минути ще го закараме в болницата. — Извика на арабски на санитарите и те дойдоха на бегом. После помогна на Джени да слезе. Жан-Люк вече беше при тях. — Аз съм доктор Ланоар. Моля, кажете ми какво стана.
— Сърдечен удар ли е? — попита Джени.
— Да, да. Не е голям — отвърна докторът, опитвайки се да я успокои. Той беше половин французин, половин бахрейнец, много добър, и имаха късмет, че успяха да го намерят толкова бързо. Зад тях санитарите вече бяха сложили Макайвър на носилка и го изнасяха внимателно от хеликоптера.
— Той… съпругът ми внезапно изпъшка и някак си дрезгаво каза: „Не мога да дишам“, после се сви от болка и припадна. — Тя изтри потта от горната си устна и продължи със същия унил глас: — Помислих, че сигурно е сърдечен удар, а не знаех какво да правя, после си спомних какво ни каза доктор Нът на лекцията за съпругите, разхлабих яката на Дънкан и го сложихме на пода, после намерих… капсулите, които ни даде, сложих една под носа му и я счупих…
— Амониев нитрат?
— Да, да, това беше. Доктор Нът ни даде на всяка по две и ни каза да ги пазим на тайно място и как да ги използуваме. Миришеше ужасно, но Дънкан изпъшка и почти се съвзе, но после пак изгуби съзнание. Все пак дишаше, някак си дишаше. В кабината почти не се чуваше и не се виждаше и по едно време ми се стори, че пак спря да диша и използвах и последната капсула, това като че ли го оправи пак.
Докторът наблюдаваше носилката и щом я поставиха в линейката, се обърна към Жан-Люк:
— Капитане, моля ви, доведете мадам Макайвър в болницата след половин час, ето картичката ми, те знаят къде да ме намерят.
— Не мислите ли, че… — започна бързо Джени, но докторът я прекъсна твърдо:
— Ще му помогнете повече, ако ни оставите половин час да си свършим работата. Вие сте направили каквото сте могли, спасили сте живота му. Така мисля. — И забързано се отдалечи.
67
Техеран, домът на Бакраван: 8,59 вечерта.
Зара стоеше до масата за вечеря и проверяваше за последен път дали всичко е готово. Чинии, прибори, салфетки от бял лен, купи с хорищ, различни видове месо и зеленчуци, пресен хляб и пресни плодове, сушени плодове и подправки. Оставаше да се донесе само оризът, а това щеше да стане, когато тя извикаше гостите на вечеря.
— Добре — каза тя на слугите и отиде в другата стая.
Гостите им продължаваха да разговарят, но тя забеляза, че Шаразад сега стои самичка близо до Дарануш, който оживено разговаряше с Мешанг. Тя прикри тъгата си и се приближи към нея.
— Мила, изглеждаш много уморена. Добре ли се чувстваш?
— Разбира се, че е добре — извика високо Мешанг.
— От вълнението е, Зара, просто от вълнението. — Шаразад се усмихна, но лицето й беше много бледо.
После се обърна към Фаразан:
— Ако не възразявате, ваше превъзходителство Дарануш, тази вечер няма да остана за вечеря.
— Защо, какво има? — попита рязко Мешанг. — Болна ли си?
— О, не, мили братко, това е просто от вълнението. — Шаразад отново насочи вниманието си към дребния мъж. — Може би ще ми бъде разрешено да ви видя утре? Може би за вечеря утре вечер?
Преди Мешанг да успее да отговори вместо него, Дарануш отвърна:
— Разбира се, скъпа! — Наведе се и й целуна ръка, при което тя трябваше да събере цялата си воля, за да не повърне. — Ще вечеряме утре. Може би вие и негово превъзходителство Мешанг, и Зара ще окажете чест на моя беден дом. — Той се ухили. Лицето му стана още по-гротескно. — На нашия беден дом.