Вихрушка
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вихрушка». Краткое содержание книги:
В общата бъркотия хеликоптерната компания „С-Г Хеликоптърс“ се опитва да се задържи на повърхността и да поддържа полетите си. Тя е базирана в Абърдийн и е свързана със Струанови от Хонконг, които поддържат нефтените полета, жизненоважни за Иран, от руската граница до Персийския залив. Андрю Гавалан и Дънкан Макайвър, и двамата от Търговска къща, са хората, натоварени с ръководството на международна група от висококвалифицирани експерт-пилоти. Робърт Армстронг от Специалния отдел и Григорий Суслов от КГБ са също така стари врагове от предишния роман.
Вихрушка е един от най-големите приключенски романи на десетилетието и носи всички отличителни черти на високото разказваческо майсторство…
За автора
Джеймс Клавел е роден в Сидни в семейството на офицер от Кралската флота. Получава образованието си в Портсмут. Като млад офицер от артилерията при падането на Сингапур е заловен от японците. Прекарва остатъка от Втората световна война в позорния затвор Чанги. На основата на преживяванията си в Чанги той написва своя бестселър „Цар плъх“. Интересът му към Азия, нейното население и култура продължава и с „Тай-Пан“, разказ за Кантон и Хонконг в средата на XIX век и за основаването на англо-китайската търговска компания „Струан“. Следва класическият роман „Шогун“, разказ за Япония през периода, когато Европа започва да оказва влияние върху народа от Страната на изгряващото слънце. „Търговска къща“, четвъртият роман от Азиатската сага, публикуван през 1981 г., продължава историята за Струанови, хонконгската търговска компания, когато в Далечния изток започват да духат ветровете на промяната.
Живял дълги години във Ванкувър и Лос Анжелис, сега Джеймс Клавел живее в Европа или където е необходимо, следвайки занаята си: писането на романи.
— Благодаря, ценя високо поканата ви. Лека нощ и останете с мир.
— И вие също.
Тя се сбогува по същия учтив начин с брат си и Зара, после се обърна и ги остави. Дарануш я проследи с очи как се отдалечава, наблюдаваше полюляването на момчешките й бедра и задника й. „За Бога, погледни я — рече си той с копнеж, представяше си я гола да лудува за него. — Направих по-добра сделка, отколкото си мислех. За Бога, когато Мешанг предложи брака, бях убеден само от зестрата наред с обещанията за сътрудничество на пазара. И двете бяха значителни, и естествено така трябваше да бъде за една жена, бременна с дете от чужденец. Но сега, за Бога, мисля, че няма да е толкова трудно да легна с нея, да я накарам да ме обслужва така, както искам да бъда обслужван, и понякога да си правя свои деца. Кой знае, може и да стане както каза Мешанг: «Може би ще загуби детето, което носи.» Може би, може би.“
Той се почеса разсеяно, докато тя излизаше от стаята.
— Та докъде бяхме стигнали, Мешанг?
— Относно предложението ми за нова банка…
Шаразад затвори вратата и изтича леко нагоре по стълбите. Джари беше в стаята й, дремеше в голямото кресло.
— О, принцесо, как…
— Ще си лягам, Джари. Можеш вече да си тръгваш и никой да не ме безпокои, Джари, никой, по каквато и да е причина. Ще говорим на закуска.
— Но, принцесо, аз ще спя на креслото и… Шаразад тропна раздразнено с крак.
— Лека нощ! И никой да не ме безпокои! — Заключи шумно вратата след прислужницата, ритна обувките си встрани и после съвсем тихо бързо се преоблече. А сега покривалото и чадора. Отвори внимателно плъзгащите се врати към балкона и излезе навън. Слезе по стълбите в градината във вътрешния двор, а оттам една пътека я изведе към задната врата. Тя дръпна двете резета. Пантите изскърцаха. После излезе, затвори вратата и забърза. Чадорът се издуваше след нея като голямо черно крило.
В приемната зала Зара погледна часовника си и се приближи към Мешанг.
— Мили, искаш ли вече да сервираме вечерята?
— След малко. Не виждаш ли, че негово превъзходителство и аз сме заети?
Зара въздъхна и се отдръпна да поговори с една приятелка, но се спря, защото видя, че портиерът влезе разтревожен, потърси Мешанг в залата, приближи се до него и му прошепна нещо. Кръвта се дръпна от лицето на Мешанг. Дарануш Фаразан ахна. Тя се втурна към тях.
— Но какво е станало?
Мешанг отвори уста, но не се чу никакъв звук. Във внезапната тишина уплашеният слуга каза:
— Дошли са Зелени ленти, ваше височество, Зелени ленти и… и един молла. Искат да видят негово превъзходителство веднага.
В настъпилата гробна тишина всички си спомниха за арестуването на Пакнури, призовката на Яред и всички останали арести, екзекуции и слухове за още терор, още комитети, затвори, изпълнени с приятели, клиенти и роднини. Дарануш едва не плю от гняв, че бе тук, в тази къща по това време, дощя му се да разкъса дрехите си, задето така глупаво се бе съгласил да се свърже с фамилията Бакраван, която вече беше прокълната заради лихварството на Яред — същото лихварство, за което имаха вина всички лихвари на пазара, но нали хванаха Яред! „Ах кучият му син, а аз се съгласих публично на този брак и се съгласих тайно да участвам в плановете му, планове, които сега разбирам, о, Боже, защити ме, планове, които са опасно модерни, опасно прозападни и очевидно против диктата и желанията на имама! По дяволите, трябва да има и заден изход от този дом на прокълнатите!“
Четирима зелени и моллата бяха в приемната, където ги беше поканил слугата, седяха с кръстосани крака, облегнати на копринените възглавници; бяха събули обувките си до вратата. Младежите гледаха с широко отворени очи богатствата около тях; автоматите им лежаха на килима. Моллата беше с фина роба и фин бял тюрбан — внушителен шестдесетгодишен мъж с бяла брада и гъсти тъмни вежди, силно лице и тъмни очи.
Вратата се отвори. Мешанг влезе неуверено в стаята, като автомат. Лицето му беше пепелявосиво, главата го болеше от ужас.
— Поздрави… поздрави, ваше превъзходителство…
— Поздрави. Вие ли сте негово превъзходителство Мешанг Бакраван? — Мешанг кимна безмълвно. — А, тогава още веднъж приемете моите поздрави и мир вам, ваше превъзходителство, моля да ме извините, че дойдох толкова късно, но аз съм молла Саяни и идвам от комитета. Току-що разбрахме за негово превъзходителство Яред Бакраван и дойдох да ви кажа, че независимо, че такава е била волята на Бога, негово превъзходителство не е бил осъден съгласно закона, неправилно е бил разстрелян, имуществото неправилно е било иззето и ще бъде върнато веднага.