Вихрушка
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вихрушка». Краткое содержание книги:
В общата бъркотия хеликоптерната компания „С-Г Хеликоптърс“ се опитва да се задържи на повърхността и да поддържа полетите си. Тя е базирана в Абърдийн и е свързана със Струанови от Хонконг, които поддържат нефтените полета, жизненоважни за Иран, от руската граница до Персийския залив. Андрю Гавалан и Дънкан Макайвър, и двамата от Търговска къща, са хората, натоварени с ръководството на международна група от висококвалифицирани експерт-пилоти. Робърт Армстронг от Специалния отдел и Григорий Суслов от КГБ са също така стари врагове от предишния роман.
Вихрушка е един от най-големите приключенски романи на десетилетието и носи всички отличителни черти на високото разказваческо майсторство…
За автора
Джеймс Клавел е роден в Сидни в семейството на офицер от Кралската флота. Получава образованието си в Портсмут. Като млад офицер от артилерията при падането на Сингапур е заловен от японците. Прекарва остатъка от Втората световна война в позорния затвор Чанги. На основата на преживяванията си в Чанги той написва своя бестселър „Цар плъх“. Интересът му към Азия, нейното население и култура продължава и с „Тай-Пан“, разказ за Кантон и Хонконг в средата на XIX век и за основаването на англо-китайската търговска компания „Струан“. Следва класическият роман „Шогун“, разказ за Япония през периода, когато Европа започва да оказва влияние върху народа от Страната на изгряващото слънце. „Търговска къща“, четвъртият роман от Азиатската сага, публикуван през 1981 г., продължава историята за Струанови, хонконгската търговска компания, когато в Далечния изток започват да духат ветровете на промяната.
Живял дълги години във Ванкувър и Лос Анжелис, сега Джеймс Клавел живее в Европа или където е необходимо, следвайки занаята си: писането на романи.
— Да — отвърна Хаким. Докато се прибираха с Азадех с колата от болницата, беше решил, че единственият начин да се оправи със съобщението на Мжитрик и с тези двамата беше да постави въпроса ребром. — Кога ще се върнете в Табриз?
— Следващата седмица, ако нямате нищо напротив. Тогава можем да обсъдим как да примамим Мжитрик тук. С вашата помощ може да се направят много неща в Азербайджан. Току-що получихме доклад, че кюрдите са вдигнали открито въстание близо до Резайе, сега иракчаните ги снабдяват обилно с пари и оръжия — Бог да ги порази. Хомейни нареди на армията да ги смаже веднъж завинаги.
— Кюрдите? — Хаким се усмихна. — Дори и той, Бог да го пази, дори и той няма да направи това, не и веднъж завинаги.
— Този път може и да го направи, Ваше височество. Той има фанатици, които да изпрати срещу фанатици.
— Зелените ленти могат да се подчиняват на заповеди и да умират, но те не живеят в тези планини, те нямат издръжливостта на кюрдите, нито страстта им към земната свобода на път за рая.
— С ваше позволение ще предам съвета ви, Ваше височество.
— Ще заслужи ли съветът ми повече доверие от съвета на баща ми или на дядо ми? Те са давали същия съвет — рязко рече Хаким.
— Надявам се, Ваше височество. Надявам се…
Думите му бяха заглушени от двигателя на хеликоптера, който припали, задави се, задържа за миг и отново млъкна. През прозореца видяха как Ерики откачи един от капаците на двигателите и започна да се взира в сложните механизми. Хашеми се обърна отново към хана, който седеше с вдървен гръб на стола си. Тишината натежа, умовете на тримата мъже работеха трескаво, всеки от тях бе силен не по-малко от останалите, всеки от тях замисляше някакво насилие.
— Той не може да бъде арестуван в моя дом или на моя територия — започна внимателно Хаким. — Въпреки че не знае нищо за телекса, той знае, че не може да остане в Табриз, дори в Иран, и че сестра ми не може да тръгне с него, дори не може да напуска Иран за две години. Знае, че трябва да тръгне веднага. Машината му не може да лети. Надявам се да избегне ареста.
— Ръцете ми са вързани, Ваше височество. — В гласа на Хашеми се долавяше извинение и искреност. — Мое задължение е да се подчинявам на закона на страната. — Той забеляза някакъв конец на ръкава си и разсеяно го махна. Армстронг веднага разбра сигнала. Това означаваше: „Трябва да поговоря насаме с този човек, той няма да говори пред вас. Намерете някакво извинение и ме чакайте отвън.“ — Наше задължение е да се подчиняваме на закона — повтори Хашеми с точно отмерена доза униние.
— Аз съм сигурен, съвсем сигурен, че той не е участвал в никакъв заговор, не знае нищо за бягството на останалите и бих желал да го оставите да си отиде в мир.
— Ще се радвам да информирам САВАМА за вашето желание.
— Ще се радвам да постъпите, както ви предложа.
— Ваше височество — рече Армстронг, — бихте ли ме извинили? Въпросът с капитана не ме засяга и не бих искал да се намесвам в държавни дела.
— Да, можете да си вървите. Кога ще получа доклада ви относно новите възможности за засилване на сигурността?
— Ще бъде в ръцете ви при завръщането на полковника.
— Вървете си с мир.
— Останете с мир, Ваше височество. — Армстронг излезе и се запъти по коридора към стълбите. „Хашеми ще го измъчи“ — помисли си той.
Вечерта беше ведра, въздухът приятно пощипваше, небето на запад имаше червеникав оттенък. Червено небе вечер — радост за овчаря, червено небе сутрин — предупреждение за овчаря.
— Добър вечер, капитане. Съвсем между нас да си остане, ако бракмата ви работеше, бих ви предложил едно бързо пътуване до границата.
— Защо? — присви очи Ерики.
Армстронг извади цигара.
— Климатът тук не е много здравословен, нали? — Сви длани около запалката си и щракна.
— Щом палите цигара при целия този бензин наоколо, и вашият климат, и моят няма да останат здравословни задълго. — Ерики натисна бутона. Двигателят започна да набира обороти идеално в продължение на двадесетина секунди, после се закашля и отново млъкна. Ерики изруга.
Армстронг кимна вежливо и се върна при колата си. Шофьорът му отвори вратата. Той се намести отзад, запали цигарата и смукна дълбоко. Не беше сигурен дали Ерики го е разбрал. Надяваше се. „Не мога да издам фалшивия телекс или че знам за «Вихрушка» — ще ме изправят пред най-близката стена за предателство спрямо Хашеми и хана, че съм си пъхал носа, където очевидно не ми е работа. Нали ме предупредиха. И ще са прави. Това е вътрешна политика.