Вихрушка
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вихрушка». Краткое содержание книги:
В общата бъркотия хеликоптерната компания „С-Г Хеликоптърс“ се опитва да се задържи на повърхността и да поддържа полетите си. Тя е базирана в Абърдийн и е свързана със Струанови от Хонконг, които поддържат нефтените полета, жизненоважни за Иран, от руската граница до Персийския залив. Андрю Гавалан и Дънкан Макайвър, и двамата от Търговска къща, са хората, натоварени с ръководството на международна група от висококвалифицирани експерт-пилоти. Робърт Армстронг от Специалния отдел и Григорий Суслов от КГБ са също така стари врагове от предишния роман.
Вихрушка е един от най-големите приключенски романи на десетилетието и носи всички отличителни черти на високото разказваческо майсторство…
За автора
Джеймс Клавел е роден в Сидни в семейството на офицер от Кралската флота. Получава образованието си в Портсмут. Като млад офицер от артилерията при падането на Сингапур е заловен от японците. Прекарва остатъка от Втората световна война в позорния затвор Чанги. На основата на преживяванията си в Чанги той написва своя бестселър „Цар плъх“. Интересът му към Азия, нейното население и култура продължава и с „Тай-Пан“, разказ за Кантон и Хонконг в средата на XIX век и за основаването на англо-китайската търговска компания „Струан“. Следва класическият роман „Шогун“, разказ за Япония през периода, когато Европа започва да оказва влияние върху народа от Страната на изгряващото слънце. „Търговска къща“, четвъртият роман от Азиатската сага, публикуван през 1981 г., продължава историята за Струанови, хонконгската търговска компания, когато в Далечния изток започват да духат ветровете на промяната.
Живял дълги години във Ванкувър и Лос Анжелис, сега Джеймс Клавел живее в Европа или където е необходимо, следвайки занаята си: писането на романи.
Момичето беше сигурно, че никой не ги подслушва, но все пак зашептя:
— Левичарският молла, онзи от селото, ги даде на Негово височество хана, на Абдула хан, преди две седмици, когато бяхте в Техеран… онзи молла от селото.
— Откъде ги е получил? — Азадех я гледаше и не можеше да повярва.
Момичето вдигна нервно рамене.
— Моллата знаеше всичко за барикадата и какво е станало там. Дойде тук, за да вземе… да му предадат твоя съпруг. Негово височество… — Тя се поколеба, после продължи шепнешком: — Негово височество му отказа, трябвало той да реши кога, отпрати го и задържа документите.
— Имаш ли други документи, Айша? Лични документи?
— Не твои или на съпруга ти. — Момичето отново потрепери. — Негово височество толкова ви мразеше всички. Искаше да унищожи съпруга ти, после искаше да те даде на руснака, а брат ти трябваше да бъде… кастриран. Има толкова неща, които зная и които биха могли да ти помогнат — на теб и на него, и толкова много, което не разбирам. Ахмед… пази се от него, Азадех.
— Да — рече бавно Азадех. — Татко ли изпрати моллата в селото?
— Не зная. Мисля, че той. Чух го как каза на руснака да се отърве от Махмуд — а, да, това беше името на лъжливия молла. Може би Негово височество го е изпратил там да тормози вас и саботьора, и го е изпратил на собствената му смърт, но Бог се намеси. Чух, че руснакът се съгласи да прати хора след тоя Махмуд.
— И откъде чу това? — попита непринудено Азадех. Айша нервно придърпа чадора си и коленичи на ръба на ваната.
— Това място е като пчелна пита, пълно е с дупки за подслушване и шпионки, Азадех. Той… Негово височество нямаше доверие никому, шпионираше всички, дори мен. Аз мисля, че трябва да бъдем приятелки, съюзнички, ти и аз, ние сме беззащитни — дори и ти, а може би ти повече от всички нас, и ако не си помагаме една на друга, всички сме загубени. Аз мога да ти помогна, да те защитя. — По челото й бяха избили капчици пот. — Само те моля да защитиш сина ми, моля те. А аз ще защитя теб.
— Разбира се, че трябва да бъдем приятелки — отвърна Азадех Не вярваше, че я грози някаква заплаха, но бе заинтригувана да узнае тайните на двореца. — Ще ми покажеш ли тези тайни места, ще ми кажеш ли какво знаещ?
— О, да, да, ще то направя. — Лицето на момичето светна. — Ще ти покажа всичко и двете години ще минат бързо. Да, ще бъдем приятелки.
— Какви две години?
— Докато съпругът ти го няма, Азадех.
Азадех се изправи рязко, изпълнена с тревога.
— Отива ли си?
— Разбира се. — Айша впери поглед в нея. — Какво друго може да направи?
В Европейската стая.
Хашеми подаваше на Робърт Армстронг надрасканото съобщение от Мжитрик, което Хаким току-що му беше дал. Армстронг го погледна.
— Хашеми, съжалявам, но не мога да чета на турски.
— О, извинявай, забравих. — Хашеми го прочете на глас на английски. И двамата видяха разочарованието на Армстронг. — Следващият път ще го пипнем, Робърт. Иншаллах.
„Не се тревожете — помисли Армстронг. — И без това вероятността беше малка. Ще пипна Мжитрик друг път. Ще го пипна, ще те пипна и тебе, стари приятелю Хашеми, отвратително беше от твоя страна да убиеш Толбът. Защо го направи? Отмъщение, задето знаеше твърде много от тайните ти? С нищо не ти беше навредил, напротив, подаде ти много неща и изглади много от грешките ти. Отвратително! Ти не му даде никакъв шанс! Тогава защо аз да ти дам? Щом си уредя да напусна, с тебе е свършено. Сега вече няма причина да отлагам, след като Мжитрик знае, че съм по следите му, а той ми се присмива от сигурно място. Може би началниците ще изпратят някой от Специалния отдел или специална група в Тбилиси, сега, когато вече знаем къде е — някой ще стигне до това копеле. Дори ако аз не…“
Мисълта му бе прекъсната от Хаким хан:
— Полковник, какво значи това за Язернов и гробището Джалех?
— Това е покана, Ваше височество — отговори Хашеми. — Язернов е посредник, когото Мжитрик използва от време на време, той е приемлив и за едните, и за другите, когато трябва да се обсъди нещо важно и за двете страни.
Армстронг едва не се засмя. Хашеми знаеше не по-зле от него, че това е обещание за лична вендета. Умно от страна на Мжитрик да използва името Язернов, а не Ракоци.
— Да се срещне веднага, щом е възможно, с Язернов! — каза Хашеми. — Мисля, Ваше височество, че ще е по-добре да се върнем в Техеран още утре.