Черният списък
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #8
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 954-26-0016-
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Черният списък». Краткое содержание книги:
— Тогава касетата увисва — резонно забеляза Юрий.
— Знаеш ли, струва ми се, че тя изобщо няма нищо общо. И Серьожа Лисицин я изгледа, и ние с момичетата — никой не видя нищо в нея.
— Но със сигурност трябва да има нещо.
— Защо?
— Защото от това, което ми разказа, очевидно излиза, че старият Вернигора е умрял, след като е прочел във вестника за убийството на Олга Доренко, на която той предната вечер, буквално няколко часа преди убийството, е дал тази касета. Защо го е направил? И защо толкова остро е реагирал на смъртта й? Значи е имал всички основания да смята, че Доренко е била убита заради касетата, и се е почувствал виновен. Инак не би получил инфаркт. А щом е смятал, че Доренко може да е била убита заради касетата, значи в нея определено има нещо. Трябва да има.
— Но ние я гледахме, Юра. Много внимателно я гледахме. Няма нищо. Събрания на ветерани и работата на клуб „Патриот“. Кръжоци, състезания — нищо повече.
— Жалко, че си върнал касетата. И аз бих я погледнал. Четири чифта очи е добре, но и пети не би бил излишен.
И тогава аз се сетих:
— Слушай, ами че аз всъщност не върнах касетата. Още е в сака ми. Само дето нямаме видео.
— Няма проблеми — веднага отговори той. — Моите хазяи имат видео.
Стигнахме до нашата портичка и в този миг насреща ни изскочи нашата хазяйка Вера Илинична. Изглеждаше разтревожена и сякаш изпитваше някаква вина:
— Ах, момичета, когато излязохте, заключихте ли вратата си?
Така. Започва се. По-точно — продължава се. Моето приятелче със стъкления барабан явно се е престарало във ваденето на лоши късмети. Определено е решило да счупи всички рекорди.
— Естествено, че я заключихме — отговори Ирочка. — Защо, какво се е случило?
— Ами ние с Григорий Филипович бяхме поизлезли и когато се прибрахме, гледам — вратата ви широко отворена. Помислих, че вече сте се прибрали, но не бяхте наоколо и не чувах гласовете ви. Качих се горе — вас ви няма. Страх ме е да не са ви обрали. Аз не ви знам нещата, бързо вижте дали всичко си е на мястото. Ако не, да викаме милиция.
Ирочка се втурна нагоре по стълбата, Татяна бързо я последва. Ние с Мазаев приседнахме до масата на двора да ги чакаме. Жените слязоха почти веднага, бледи от ужас.
— Изчезнал е компютърът на Таня — съобщи Ира, като едва сдържаше сълзите си.
Татяна мълчаливо седна до нас и взе една цигара от моя пакет. Преди това никога не я бях виждал да пуши. Устните й бяха побелели, ръцете й трепереха. Има си хас — хиляда и петстотин долара бяха отишли на вятъра и заедно с тях — половин книга. Ирочка горчиво плачеше на широкото рамо на Юра Мазаев, а Таня, която се владееше много по-добре, мълчаливо пушеше, но по това как трескаво и дълбоко дърпаше от цигарата личеше, че е много разстроена. Обикновено намирам думи на утеха, които казвам на потърпевшите, но сега някак си не можех да измисля какво да й кажа. Тя беше следовател и знаеше всички тези думи по-добре от мен. Знаеше също, че тези думи с нищо не могат да помогнат. Докато убийствата у нас все някак се разкриват, с обирите това се случва много рядко. На около двайсет процента — един от пет. А като имах предвид днешното лошо настроение на моя крилат билетмайстор, можех да заложа главата си, че кражбата на Таниния компютър ще влезе в останалите осемдесет процента.
Татяна угаси цигарата и дълбоко си пое дъх. Разбрах, че едва се сдържа да не заплаче.
— Добре че сутринта върнах всички материали на Серьожа — каза тя с треперещ глас. — Сякаш съм предчувствала това.
Като се вайкаше и охкаше, Вера Илинична набираше телефона на милицията, но той постоянно даваше заето.
— Оставете, Вера Илинична, няма смисъл да звъните — каза Таня, вече по-спокойно. — Сега не им е до нас, на фестивала стана още едно убийство.
— Но как така, Танечка, нали такова нещо е откраднато… Толкова пари… — бъбреше хазяйката, макар че по лицето й явно се четеше облекчение.
Наистина можех да я разбера. Да викаш милиция посред нощ означаваше да си осигуриш безсъние до сутринта. А после цялата улица щеше да научи, че на номер 8 една квартирантка била обрана, значи на хазяите не може да се разчита и бравите са лоши. За какво й е такава репутация? Нали сезонът е в разгара си!
— Е, да забравим за парите, ще спечеля нови — махна с ръка Таня. — Жал ми е само за повестта. Вече бях написала двеста страници. Но това сигурно е знак от съдбата, нали, Дима? Спомняш ли си, с теб си говорихме, че следващата ми книга ще бъде за убийствата на кинофестивала, след като завърша тази за пожара в Летния театър. Излиза, че няма да има книга за пожара. За сметка на това мога веднага да започна работа върху новата повест. По горещите следи.