Жертвите на Анубис [bg]

— Копал е нещо — извика той.

Шуфой погледна в същата посока. Напрежението му се усили. И друг път бе идвал тук, а от Белет знаеше, че точно онази леха е засадена с екзотични зеленчуци. Сега те лежаха разпръснати около прясно изкопаната пръст. Пренхое помогна на дребосъка да се прехвърлят през оградата. Стигнаха до задната врата и Шуфой я отвори:

— Белет? Сели? Ая? — никой не отговори. Джуджето пристъпи вътре и замръзна на място. Със сигурност нещо не беше наред. — Пренхое — прошепна той, — подушваш ли нещо?

— Не… Нищо не усещам — отвърна писарят.

— Точно това ме тревожи — каза Шуфой мрачно. — Белет каза, че подготвят истинско кулинарно празненство. Дори и двамата със Сели да са излезли, къде са Ая и кучето?

Пренхое не можа да измисли отговор. Шуфой отиде до кухнята, където забеляза, че глинената печка не е била палена днес, а някой е вдигнал ленените покривки от масата. Извади камата си. Пренхое също извади своята. Шуфой се качи по стълбите към спалнята на горния етаж. Отвори вратата, обгърна с поглед разхвърляното легло, измачканите спални дрехи и калните стъпки по пода. Сърцето му спря за миг, а устата му пресъхна — Белет обичаше реда и чистотата и домът му винаги блестеше излъскан и спретнат.

Провериха раклите и ковчежетата, но ценните вещи бяха недокоснати.

Шуфой тръгна да излиза от спалнята, но почти инстинктивно долови някакво движение отдясно. Вдигна слънчобрана си и нанесе изненадващ удар на спотаилия се нападател. В същия момент Пренхое извика и последва дрънчене на ножове. Шуфой се обърна и видя, че писарят се бие с някакъв маскиран мъж. Междувременно нападателят на джуджето се изправи и се втурна към спалнята. Шуфой се наведе и с всичка сила заби рамото си в стомаха му. Той изохка и се преви. Някъде отзад Пренхое крещеше като войник. След всеки удар неговият противник отстъпваше все по-назад към верандата с колоните. Шуфой вдигна отново слънчобрана си и започна да мушка и да ръга нападателя си с него. Стремеше се да го изтика към края на стълбите. Мъжът изпадна в паника и започна да отстъпва с бавни крачки. Когато стигна до ръба на стълбището, Шуфой се нахвърли върху него с камата си. Нападателят отскочи назад, подхлъзна се на най-горното стъпало и се строполи надолу. Удари гърба си, а след още един тъп звук главата му отскочи настрани. Шуфой се завъртя на пета и с див рев се спусна да помага на приятеля си. Вторият нападател се изплаши. Насочи камата си към Пренхое, но после размисли и го удари на бяг. Прехвърли крак през перилата на чардака, но писарят го настигна и заби камата си в оголения му врат. Кашляйки и давейки се, нападателят политна надолу.