Да играеш с огъня [bg]

— Така щеше да е честно — изсъска Кристъл. — Само дето той я остави на теб. Ти получи всичко. Какво, очакваш просто да забравим това?

— Я се виж — каза Каръл и бъзна с пръст рамото на Валкирия. — Та ти си дете. За какво ти е тая къща? Ние сме на шестнайсет — знаеш ли какво можехме да направим, ако разполагахме с нея? Какви купони щяхме да вдигаме? Знаеш ли колко яко би било?

— А имаш ли си представа колко струва това място? Щяхме да го продадем и да забогатеем!

— Ама не го получихме, нали така? Ти го получи, защото се подмазваше, преструваше се на идеалната малка племенница и сега се мислиш за много велика.

— Но не си велика, глупава хлапачка такава. Нищо не знаеш, никой не те харесва и я се виж, дори не си толкова хубава!

Валкирия удостои тирадата им с отегчен поглед.

— Знаете ли, опитвам си да си спомня случвало ли се е въобще глупостите ви да ме засегнат. Опитвам се да си спомня кога въобще е сработвало аматьорското ви грубиянство. Знаете ли? Никога не е сработвало.

Каръл опита да се изсмее подигравателно.

— Знаете ли защо? Защото наистина, ама наистина не ми пука. Не чувствам нищо към вас, нито добро, нито лошо. За мен просто… ви няма. Разбирате ли?

Те забиха яростни погледи в нея. Тя им се усмихна.

— Прекарайте си чудесно, окей? — И ги остави.

Тя се движеше през тълпата, доколкото пресата от хора й позволяваше, проправяше си път между масите и избягваше стълпотворенията, където имаше тази възможност. Мярна майка си и успя да се добере до нея, без никой да се опита да я прегърне.

— Стеф! — възкликна майка й и се усмихна радостно. — Тук си! Най-накрая! Как мина снощи?

— Добре. Двете с Хана, нали знаеш, просто си приказвахме. Клюкарствахме си за, такова, момчета и разни други работи. — Валкирия се запъна, осъзнавайки, че си няма представа за какво си говорят момичетата на нейната възраст.

— И си облякла роклята — каза майка й. — Толкова е хубава!

— Това няма да ми помогне, ако тук настане хаос.

Майка й не знаеше какво да отвърне на това.

— Толкова си странна понякога. Та, кога пристигна?

— Преди няколко минути. Къде е татко?

— Ами, някъде наоколо. Знаеш как са хората от фамилия Еджли. Само да получат извинение да приказват за себе си и го сграбчват с две ръце. Забавляваш ли се?

— Ами, горе-долу — сви рамене Валкирия. — Не познавам много хора тук. Ами ти?

Майка й се засмя и се приведе към нея.

— Извади ме оттук — рече тя с ослепителна усмивка.

— Моля? — примигна неразбиращо момичето.

Майка й закима като че ли се съгласяваше въодушевено.