Да играеш с огъня [bg]

— Да, бяха.

— Танит дойде ли да те види?

— Мхм. Намина на път за летището. Каза ми, че г-н Блис се оправя с Гротескния, разпарчетосва го и тъй нататък.

— … разпарчетосва го, реже останките, кремира ги и разпръсква останките. Можем да сме сигурни, че Гротескния няма да се върне. Или ще се върне, но в много, много малки парченца.

— А бронята на Вайл?

Скълдъгъри се поколеба, преди да отговори.

— У Турид Гилд е. Явно планът му е да я скрие някъде, където никой да не може да я използва за зли цели отново.

— Вярваш ли му?

— Вярвам, че планът му е да я скрие, докато не й намери приложение.

Валкирия се изправи.

— Още ли си уволнен?

— Да.

— Но никой не вижда, че заради неговата алчност и глупост Венгос е избягал?

Скълдъгъри наклони глава.

— Кои се те? Няма те. Гилд е Върховният Маг, той е начело. Никой не гледа него.

— Има ни нас.

— Е, май че да — разсмя се Скълдъгъри.

Порив на вятъра размести качулката й, но Валкирия я остави както е.

— Какво ще правиш сега?

— Каквото правя винаги — ще разрешавам престъпления и ще спасявам света, обикновено в сюблимния момент. Макар че този път ти спаси света. Браво, за което, между другото.

— Мерси.

— Ще се оправим. По-трудно ще е без ресурсите на Убежището, но трябва. Случва се нещо по-голямо.

— Мистериозните шефове на Сангуайн.