Свещеният меч [bg]

Джуд го гледаше ужасено.

— Това стрелба ли беше?

— А ти как мислиш? — промърмори Бен и надникна предпазливо иззад камъка.

Внезапен полъх на вятъра разсея мъглата. Точно както Бен очакваше, проехтя втори изстрел, но този път дулната искра прониза мрака малко преди куршумът да се сплеска в камъка до него.

— Застанал е горе, на склона — каза Бен на Джуд. — На около двеста метра от тук, по посока на пътя. Сигурно е с очила за нощно виждане.

Още военно оборудване. А Бен беше напълно невъоръжен — страхотен късмет! Дори да не беше оставил пушката в багажника на колата, тя едва ли щеше да му помогне срещу снайперска карабина.

— Това е ловец — предположи Джуд. — Мисли ни за елен или нещо такова. Ако излезем на открито и размахаме ръце…

— Ще ти ги отнесе и двете — отвърна Бен. — Много добре знае по какво стреля.

Той преброи наум две секунди, три — достатъчно време за снайпериста да дръпне назад затвора и да вкара поредния патрон в цевта.

На сантиметри от тях избухна гейзер от пръст и куршумът рикошира с вой от камъка зад гърба им. Стрелецът беше сменил позицията си, опитваше се да ги изкара от прикритието.

— Рошльо! — извика Джуд.

Кучето лаеше като обезумяло срещу мрака. Бен се пресегна, сграбчи го за каишката и го бутна в ръцете на Джуд.

— Дръж го здраво и не подавай главата си навън.

— Кой стреля по нас? — заекна Джуд, като притискаше към гърдите си подивялото животно и не се отделяше от камъка.

— Точно това ме тревожи. В момента виждам само един, но съм сигурен, че не е сам. Проследили са ни от фермата със загасени фарове. — Той изруга наум, че в спора си с Джуд бе забравил да се оглежда за компания.

— Но какво искат от нас?

— Ако не ни очистят тук, най-вероятно ще ни принудят да се върнем в колата. После ще ни бутнат в някоя пропаст и ще запалят останките, за да изгорят труповете ни.

— Не трябваше да питам — прошепна Джуд. — Да не се шегуваш с мен? Ох! — В този момент още един куршум се заби в основата на камъка и Джуд се сви на кълбо.

Бен прецени ъгъла и бутна момчето леко наляво.

— Медиите ще кажат, че съм бил пиян или дрогиран — продължи той. — Ще намерят свидетел в местната кръчма, който ще потвърди, че съм търсил фермата на Роби. А всички са наясно какво става там.

Джуд го погледна учудено. По лицето му бяха полепнали трева и мокра пръст.

— Откъде знаеш всичко това?

— Познавам начина им на действие — отвърна Бен.

Вятърът бе отслабнал и мъглата висеше неподвижно във въздуха като платната на кораб, попаднал в пълно затишие. В този миг стрелецът едва ли ги виждаше през мерника си. Но това явно не му пречеше.