Свещеният меч [bg]

— Направи нещо! — извика Джуд.

Единственото, което Бен можеше да направи, беше да се моли, че колата няма да се преобърне. Започнеше ли да се търкаля по склона, надупчената й от куршуми каросерия щеше да се разпадне и да ги погребе под развалините си. Но точно когато най-лошото изглеждаше неизбежно, теренът започна да става по-равен. Напред се виждаха блата и отделни дървета, обрулени от вятъра. Острите камъни бяха заменени от мека, разкаляна почва. Бен натискаше газта и стрелката на оборотомера трептеше в червената зона. Двигателят ревеше, гумите хвърляха кал във всички посоки. Тя полепваше по счупеното предно стъкло и по лицето на Бен, който упорито пришпорваше колата с близо сто километра в час.

Теренът ставаше все по-блатист и гъсто обрасъл с тръстики. На места се открояваха силуети на изгнили дънери, които в тъмното наподобяваха надгробни камъни. Бен едва не се заби в един от тях.

Зад гърба им затрещяха нови картечни откоси. Куршумите се забиваха във вратата на Бен и страничния му прозорец. Остра, пронизваща болка в ръката го накара да погледне надолу. От мястото, където куршумът бе минал през мускула, бликаше кръв.

Още няколко секунди и двамата с Джуд щяха да бъдат мъртви.

Но изведнъж преследвачите им започнаха да изостават. Бен се обърна назад и видя, че рейндж ровърът се е отклонил и навлиза в блатата. Мъжът, все така надвесен през прозореца, беше вдигнал автомата си за стрелба. В следващия миг тежката кола изгуби сцепление, занесе встрани и се заби в черния дънер на някакво повалено дърво.

От силата на удара автомобилът се преобърна във въздуха, падна на една страна и смаза като насекомо мъжа с автомата. После продължи да се плъзга по инерция още няколко метра, докато накрая спря в друг дънер. Задницата подскочи почти вертикално. Предното стъкло се пръсна, тялото на шофьора прелетя над капака на мотора и цамбурна в блатото.

Бен дръпна ръчната спирачка и завъртя докрай волана. Маздата спря рязко между гъстите тръстики.

— Добре ли си? — попита той Джуд.

— Май да — промълви младежът.

Бен грабна пушката от ръцете му, отвори вратата и слезе. Краката му потънаха в меката почва. Това не е обикновено блато, помисли си той и се дръпна назад към колата. Намираме се в тресавище.