![Свещеният меч [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/0/4/sveshcheniyat-mech-bg-download.jpg)
Свещеният меч [bg]
- Автор: Мариани Скотт
- Серия: Бен Хоуп (bg) #7
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-311-1
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Свещеният меч [bg]». Краткое содержание книги:
— Ей! — извика Джуд и го погледна ядосано. Очите му бяха съвсем леко замъглени от алкохола. Можеше да се каже, че е най-трезвият на масата. — Кой си ти, по дяволите?
Роби се надигна със залитане от стола си.
— Какво правиш в къщата ми, човече?
— Сядай, Роби — нареди му Бен.
Роби го послуша.
— Джуд, казвам се Бен Хоуп. Цял ден ти оставям съобщения на гласовата поща. Не ги ли получаваш?
— Не те познавам. Как ме откри? — наежи се Джуд. Дори най-пияните му приятели усетиха, че нещо се случва.
— Няма значение как съм те открил. Трябва да поговорим. — Бен се озърна и хвърли предупредителен поглед на Роби. — Насаме. Би ли излязъл навън?
— Как беше името ти?
— Бен.
— Това тук са мои приятели, Бен. Ако имаш да ми казваш нещо, можеш да го направиш пред всички.
— Не съм на същото мнение — отвърна Бен.
— Стига бе! Наистина ли?
— Чуй ме внимателно. Аз съм приятел на семейството ти. Ситуацията е по-сериозна, отколкото предполагаш.
— Аха, разбирам — прекъсна го Джуд. — Дошъл си да ме заведеш у дома. Той ли те прати?
Роби се оригна гръмогласно и се усмихна коварно на Джуд.
— Преподобният си иска детето за Коледа.
— Да го духаш, Роби! — сряза го Джуд. — Кой се напика от страх, когато трябваше да влезе във водата при акулите? — Той посегна към каната сред взрив от смях.
Бен отново го сграбчи за ръката, този път малко по-силно. Смехът мигновено престана.
Джуд се изчерви.
— Само пробвай още веднъж — озъби се той.
— Излез отвън по лесния начин, веднага — заяви Бен. — В противен случай ще те завлека за косата. Така или иначе, трябва да ти съобщя онова, заради което съм дошъл.
— Разкарай се! — извика Джуд. — Не ме интересува защо си дошъл. Предай на баща ми да си завре коледната елха в…
Преди да довърши изречението, Джуд изхвръкна от стола си и полетя над масата. Краката му едва докосваха пода, докато Бен го влачеше към вратата.
— Я го пусни! — изрева Роби и посегна неуверено към ръката на Бен.
— Седни си на мястото, момче — нареди му Бен с авторитета на майор от Британската армия.
Роби моментално се свлече на стола.
Джуд се съпротивляваше яростно срещу Бен, мяташе крака във въздуха и се опитваше да го удари с юмрук. Бен отби три доста добре насочени удара, но накрая му омръзна и изви ръката на момчето в хватка от айкидо, с което набързо попари борбения му ентусиазъм.
— Ааа! Боли! Моля те, пусни ме!
— Сега готов ли си да слушаш? — попита Бен, стиснал здраво китките му.
— Да!
— Обещаваш ли да се държиш прилично?
— Да!
Бен го пусна. Джуд се изтръгна от ръцете му и се хвана за пострадалата си китка. Тъкмо щеше да се нахвърли върху него с обидни думи, когато забеляза паркираната отвън мазда.
— Какво правиш тук с колата на майка ми? — попита глухо той.
Бен го поведе към колата. Музиката в хамбара бе замлъкнала, над фермата тегнеше тишина, гъста като мъглата.
— Чуй ме сега, Джуд. Трябва да ти кажа нещо.
Като видя Джуд, кучето в маздата излая и задраска с нокти по стъклото.
— Защо Рошльо е с теб?
Бен отвори предната врата.
— Влизай в колата.
— Не и преди да разбера какво става!
— Влез в колата, Джуд.
Джуд го гледаше втренчено. Постепенно осъзнаваше, че ситуацията е сериозна. Без да продума, той се отпусна на седалката до шофьора. Кучето се хвърли върху него и започна да ближе лицето му. Джуд го прегърна, сякаш очакваше да чуе нещо ужасно и имаше нужда от приятелска подкрепа.
Бен тихо затвори вратата, заобиколи колата и седна на шофьорското място.
— Дойдох, за да ти съобщя една новина — заяви той.
И му разказа всичко.
25
Докато Джуд слушаше за катастрофата, лицето му стана пепелявосиво, мускулите на долната му челюст се изпънаха. Той затвори очи и прошепна:
— Може ли да сляза от колата?
Бен кимна. Чудеше се какво да очаква от младежа. И преди му се бе налагало да съобщава лоши новини. Никога не беше приятно, но хората реагираха различно. Понякога изпадаха в пълен шок или рухваха физически. Друг път отричаха, яростно и агресивно. Сякаш застрелването на вестоносеца само по себе си носеше облекчение. Бен разбираше това. Той също го бе преживявал, и то неведнъж.