Котка и мишка [bg]

Гранд Сентръл е крайна спирка за влаковете от Ню Йорк Сентръл, Ню Йорк, Ню Хейвън и Хартфорд. И за три експресни линии на метрото. Лексингтън Авеню, Таймс Скуеър — Гранд Сентръл Шътъл и Куинс. Гарата заема три пресечки разстояние между Четиридесет и втора и Четиридесет и пета улица. На горното ниво има четиридесет и един коловоза, на долното — двадесет и шест, а за Деветдесет и шеста — само четири.

Долното ниво е огромен лабиринт, един от най-големите в света.

Мазето на Гари.

Продължавах да се блъскам сред гъстата тълпа в пиковия час. Промъкнах се някак си през главната чакалня и успях да изляза на главния перон отпред. Навсякъде се строеше. По стените бяха окачени гигантски плакати на „Пан Ам“, на „Америкън Експрес“ и „Найки“. От мястото, където бях застанал, изходите за всеки от пероните се виждаха много добре.

Детектив Гроза ме настигна на главния перон. И двамата бяхме тласкани от адреналина, плискащ се като гореща вълна в кръвта ни.

— Детето е още с него — запъхтяно ми съобщи Гроза. — Видели го да тича към долното ниво.

Каква гоненица, а? Гари Сонежи се бе насочил право към мазето. Това никак нямаше да е добре за хилядите пътници, тълпящи се в сградата. Имаше бомба и може би не само една.

Хукнах пред Гроза надолу по стълбите, право под надписа „На това ниво има бар «Стрида».“ В момента цялата гара бе в ремонт, което само подсилваше суматохата. Блъскахме се в пътниците, минавайки покрай магазинчета, ресторанти, кафенета. Много места за хапване, докато си чакаш влака… или пък чакаш да те гръмнат. Напред ми се мярна надписът на магазин за прибори. Може би именно оттам Сонежи си е купил ножа, който бе вкарал в употреба на Пен Стейшън.

Двамата с Гроза слязохме на следващото ниво. Озовахме се под просторна аркада, заобиколена отвсякъде с още изходи за пероните. Указателите сочеха как да се стигне до метрото, до совалката за Таймс Скуеър.

Гроза бе доближил радиото до ухото си. Отвсякъде из гарата пристигаха доклади с последни сведения за преследването.

— Слязъл е долу в тунелите — каза ми той. — Близо сме.

Двамата изтичахме по спускащите се още по-надолу стръмни стълби. Тичахме един до друг. Долу бе непоносима горещина и бях плувнал в пот. Цялата сграда се тресеше. Сивите каменни стени и подът сякаш се тресяха от стъпките ни. Бяхме в ада, нямаше съмнение, само че не беше ясно в кой кръг.

Най-сетне забелязах Гари Сонежи напред. После отново изчезна. Бебето още бе в ръцете му или това може би беше само розово-синьо одеяло, преметнато през ръката му.

Отново се появи. После спря внезапно. Извърна се бавно и отправи поглед към нас. Повече от нищо не се страхуваше. Видях го в очите му.

— Доктор Крос — викна той. — Вие следвате упътванията прекрасно.