Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Научная фантастика » Марсианецът [bg]
Марсианецът [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Марсианецът [bg]

Электронная книга - «Марсианецът [bg]». Краткое содержание книги:

Преди шест дни Марк Уотни е стъпил на Марс — един от първите в историята на човечеството. Сега по всичко личи, че е ще и първият, умрял там. Трагедията започва с пясъчна буря, която пробива скафандъра му и едва не го убива. Изоставен от колегите си астронавти, той се озовава на милиони километри от Земята, сам, без комуникационна система. А дори да имаше такава, храната би му свършила много преди НАСА да изпрати спасителна мисия. Ала по всичко личи, че едва ли ще оцелее достатъчно дълго, за да умре от глад. Далеч по-вероятно е дефектното оборудване, непрощаващата Червена планета или добрата стара „човешка грешка“ да го докопат първи. Но Марк Уотни няма да се предаде без бой.
1 ... 53 54 55 56 57 58 59 60 61 ... 149
Перейти на страницу:

— Разбрано — каза Люис. — Мартинес, опитай с радара.

— Слушам — отговори Мартинес.

Включи радара и зачака устройството да завърши автоматичната диагностика. Обърна се и погледна гневно Бек.

— Какво ти става, по дяволите?

— Току-що изгубих един приятел — отвърна Бек. — Не искам да изгубя и командира си.

Мартинес го изгледа сурово, после насочи вниманието си към радара и докладва по радиото:

— Радарът не засича нищо.

— Нищо? — попита Люис.

— Дори Подслонът му се губи — отвърна пилотът. — Пясъчната буря прецаква сензорите му. А дори да не беше така, няма достатъчно метал във… Мамка му! Вържете се! — изкрещя той на екипажа. — Падаме!

МИА се накланяше осезаемо и скърцаше зловещо.

— Тринайсет градуса — извика Йохансен от кушетката си.

Вогъл щракна последната катарама на предпазните колани и каза:

— Преминали сме равновесната точка. Апаратът няма да се изправи.

— Не можем да я оставим тук! — изрева Бек. — Нека падне, ще го оправим!

— Трийсет и два метрични тона плюс горивото — каза Мартинес. Ръцете му летяха по контролите. — Ако се удари в земята, ударът ще причини структурни повреди на резервоарите, основата, а вероятно и на вторичните двигатели. Няма начин да го поправим.

— Не можем да я зарежем тук! — каза Бек. — Не можем.

— Имам един последен трик. Ако не сработи, действам според заповедите на Люис.

Мартинес включи орбиталната маневрираща система и й зададе продължителен тласък от дюзите при носа. Малките дюзи се бореха геройски срещу инертната маса на накланящия се апарат.

— ОМС ли използваш? — попита Вогъл.

— Не знам дали ще се получи. Накланяме се сравнително бавно — отговори Мартинес. — И сякаш забавяме…

— Аеродинамичните шапки са се изстреляли автоматично — отбеляза Вогъл. — Бая ще ни пораздруса при изкачването през атмосферата с три дупки в корпуса на апарата.

— Благодаря, че ме уведоми — сопна се Мартинес. Поддържаше тласъка от дюзите при носа и наблюдаваше показанията за наклона. — Хайде де…

— Още сме на тринайсет градуса — докладва Йохансен.

— Какво става при вас? — обади се Люис по радиото. — Не ви чувам. Отговорете.

— Изчакай секунда — отвърна Мартинес.

— 12.9 градуса — съобщи Йохансен.

— Получава се — каза Вогъл.

— Засега — вметна Мартинес. — Не знам дали маневреното гориво ще стигне.

— 12.8 градуса — докладва Йохансен.

— Горивото на ОМС е на шейсет процента — каза Бек. — Колко ти трябва, за да се скачиш с „Хермес“?

— Десет процента, ако не сгафя нещо — отвърна Мартинес и внесе корекции в ъгъла на тласъка.

— 12.6 — каза Йохансен. — Изправяме се.

— Или вятърът е поутихнал — добави Бек. — Гориво на четиресет и пет процента.

— Има опасност да повредим дюзите — предупреди ги Вогъл. — ОМС не е предвидена за продължителни тласъци.

— Знам — каза Мартинес. — Ако се наложи, мога да скача апарата и без предни дюзи.

— Още малко… — обади се Йохансен. — Добре, вече сме под 12.3 градуса.

— Изключвам ОМС — обяви Мартинес и прекрати тласъка.

— Изправянето продължава — докладва Йохансен. — 11.6… 11.5… задържа се на 11.5.

— Горивото на ОМС е на двайсет и два процента — съобщи Бек.

— Да, виждам — каза Мартинес. — Ще стигне.

— Командире — обади се Бек по радиото. — Трябва да дойдеш в апарата веднага.

— Така е — присъедини се Мартинес. — Него вече го няма, госпожо. Уотни го няма вече.

Четиримата зачакаха отговора на своя командир.

— Разбрано — каза тя след кратка пауза. — Тръгвам.

Лежаха в мълчание, овързани в кушетките си, готови за излитане. Бек погледна към празната кушетка на Уотни, видя, че и Вогъл прави същото. Мартинес пусна диагностика на ОМС дюзите при носа. Резултатите не бяха окуражителни. Той вписа повредата в пилотския дневник.

Въздушният шлюз влезе в цикъл. Люис съблече скафандъра си и се качи в кабината. Върза се безмълвно в кушетката, лицето й — замръзнала маска. Единствен Мартинес дръзна да проговори:

— Още съм на ръчно управление — съобщи тихо той. — Готов за излитане.

Люис затвори очи и кимна.

— Съжалявам, командире — каза Мартинес, — но трябва гласно да…

— Излитай — нареди тя.

1 ... 53 54 55 56 57 58 59 60 61 ... 149
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)