Марсианецът [bg]

Мартинес пръв се измъкна от леглото си, но той беше от военновъздушните сили и военноморските стандарти на Люис не можеха да го уплашат.

— Добро утро, командире — поздрави бодро той. Йохансен се надигна до седнало положение, но с това усилията й да се измъкне от топлото убежище на завивките приключиха. Като софтуерен инженер без военна подготовка, тя не си падаше по ранното ставане.

Вогъл стана бавно от леглото и погледна часовника си. Облече мълчаливо комбинезона и заглади с ръце гънките. Въздъхна наум при крайно неприятната мисъл за още един ден без душ.

Уотни им обърна гръб и гушна упорито възглавницата.

— Шумни хора, махайте се — измърмори той.

— Бек! — повиши глас Мартинес и разтърси лекаря на мисията. — Ставай, приятел!

— Добре де — измърмори сънено Бек. Йохансен падна от леглото си, но остана на пода. Люис издърпа възглавницата от ръцете на Уотни и го сгълча:

— Размърдай се, де! Чичо Сам плаща по сто хиляди долара за всяка секунда от престоя ни тук.

— Лоша жена взема възглавница — изпъшка Уотни със затворени очи.

— На Земята редовно изритвах стокилограмови мъже от койките им. Искаш ли да пробваме какво мога да направя при 0.4 g?

— Май не, всъщност — промърмори Уотни и се надигна.

След като изкара войската си от леглата, Люис седна пред комуникационната конзола да провери какво е пристигнало от Хюстън през нощта.

Уотни се завлече до порционния шкаф и си взе закуска напосоки.