Марсианецът [bg]

— Добре — реши Люис. — Започваме подготовка за прекратяване на мисията. Ще се прехвърлим в МИА и ще се надяваме на чудо. Ако вятърът се засили още, ще излетим.

Напуснаха подслона по двойки и се събраха пред въздушния шлюз. Вятърът и пясъкът ги брулеха свирепо, но засега астронавтите не губеха почва под краката си.

— Видимостта е почти нулева — каза Люис. — Ако се изгубите, водете се по телеметрията на моя скафандър. Имайте предвид, че отдалечим ли се от Подслона, вятърът ще стане по-силен.

Навели глави срещу бурята, те тръгнаха към МИА.

— Хей — каза задъхано Уотни. — Дали да не привържем МИА? Така по-трудно ще се катурне.

— Как? — изграчи Люис.

— С кабели от соларните панели — обясни Уотни, спря да си поеме дъх, после продължи: — Марсоходите ще ни служат като котви. Най-трудно ще е да прекараме кабелите около…

Летяща отломка го удари и вятърът го отнесе.

— Уотни! — извика Йохансен.

— Какво стана? — попита Люис.

— Нещо го удари! — отвърна Йохансен.

— Уотни, докладвай — повика го Люис. Отговор не дойде.

— Уотни, докладвай — повтори командирът. И този път й отговори мълчание.

— Уотни е офлайн — докладва Йохансен. — Не знам къде е!

— Командире — каза Бек, — преди да загубим телеметрия, алармата за декомпресия на скафандъра му се включи!

— Мамка му! — възкликна Люис. — Йохансен, къде го видя за последно?

— Беше точно пред мен, а после изчезна — отговори тя. — Вятърът го отнесе на запад.

— Така — каза Люис. — Мартинес, отивай в МИА и го подготви за излитане. Всички останали, придвижете се към Йохансен.

— Доктор Бек — обади се Вогъл, залитайки през бурята, — колко време може да оцелее човек след декомпресия?

— По-малко от минута — отговори със задавен глас лекарят.

— Нищо не виждам — оплака се Йохансен, докато екипажът се събираше около нея.

— Застанете в редица и тръгнете на запад — нареди Люис. — Малки стъпки. Сигурно е паднал, внимавайте да не стъпите отгоре му.

Подредени в редица през няколко крачки, те тръгнаха с малки стъпки през хаоса.

Мартинес се вмъкна през шлюза на МИА и с мъка го затвори срещу напора на вилнеещия вятър. Изчака го да се херметизира и се измъкна от скафандъра си. Изкачи стълбата до кабината за екипажа, плъзна се в пилотското кресло и зареди системата. Грабна с едната си ръка наръчника за спешно излитане, а с другата натискаше бутони и превключватели в описаната последователност. Една по една системите докладваха готовност за излитане. Всички показатели бяха наред, с изключение на един.

— Командире — съобщи той, — МИА е под наклон от седем градуса. При наклон от 12.3 ще се катурне.

— Разбрано — отговори Люис по радиото.

— Йохансен — обади се Бек, загледан в компютърния екран, вграден в ръкава на скафандъра му, — биомониторът на Уотни е изпратил нещо, преди да изгуби връзка. В моя компютър пише само „Лош пакет“