Марсианецът [bg]
- Автор: Уир Энди
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-478-9
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Марсианецът [bg]». Краткое содержание книги:
Друго какво да ви кажа… в момента уча морзовата азбука. Защо ли? Защото това е резервната ни система за комуникация. В НАСА са преценили, че една престаряла сонда не е най-надеждното средство за връзка.
Ако „Патфайндър“ се скапе, ще пиша съобщения с камъни, а НАСА ще ги разчита чрез сателитите. Няма да има как да ми отговарят, но поне ще получават информация от мен. Защо морзовата азбука ли? Защото, когато имаш само камъни, е много по-лесно да редиш точки и тирета, отколкото букви.
След окончателното приключване на химическите реакции листовете се стерилизираха и преместваха в бяла стая. Там един работник отрязваше ивица от края. Ивицата нарязваше на квадрати и всеки квадрат се подлагаше на серия от детайлни тестове.
След преминаването през тази инспекция листът биваше изрязван в нужната форма. Ръбовете му се прегъваха, зашиваха и намазваха повторно с лепило. Минаваше инспектор за последна проверка, сверяваше независимо размерите, след това одобряваше готовия лист за употреба.
ДНЕВНИК НА МИСИЯТА: ДЕН 115
Досадните ботаници неохотно признаха, че съм свършил добра работа. Потвърдиха, че храната ще ми стигне до ден 900. НАСА внесе корекции в съдържанието и графика на снабдителната сонда въз основа на тази информация.
Отначало работели по отчаян план да оборудват и изпратят сонда, която да пристигне тук преди ден 400. Но със своята картофена ферма аз им осигурих още петстотин дни да си фризират плана.
Ще я изпратят догодина по време на Хохмановия трансферен прозорец и сондата ще пристигне тук девет месеца по-късно, тоест около ден 856. Ще я натоварят с много храна, резервен оксигенатор, воден рециклатор и комуникационна система. Три комуникационни системи всъщност. Явно не са склонни да поемат никакъв риск, предвид навика ми да съм в съседство, когато разни радиа се развалят.
Днес получих първия си имейл от „Хермес“. НАСА ограничава директния контакт. Сигурно ги е страх, че ще кажа нещо от сорта: „Вие ме зарязахте на Марс, тъпанари!“. Ясно ми е, че екипажът не е очаквал да получи вест от Призрака на марсианското минало, но все пак… Понякога ми се ще НАСА да не се държи като бавачка на малки деца. Накрая все пак се смилиха и ми пуснаха един имейл от командира:
Уотни, всички ние, естествено, сме много щастливи, че си оцелял. Понеже аз съм отговорна за ситуацията, в която си изпаднал, ми се ще да можех да ти помогна с нещо по-реално от този имейл, но по всичко личи, че в НАСА имат добър спасителен план. Сигурна съм, че и занапред ще показваш своята изключителна изобретателност и всичко ще завърши добре за теб… Нямам търпение да те черпя една бира на Земята.
А това е моят отговор:
Командире, за ситуацията, в която изпаднах, е виновен лошият късмет, а не ти. Ти взе правилното решение и спаси екипажа. Знам, че не ти е било лесно, но предстоящите анализи ще покажат, че в онзи ден си постъпила по единствения правилен начин. Прибери колегите у дома и ме брой щастлив.
Но бирата няма да откажа.