Директивата [bg]

— Не — отговорих.

Вгледах се по-внимателно в шперцовете, които Ани беше донесла, и ги познах. Бях ги хвърлил, когато ченгето ме проследи до дома ми.

— Всъщност не е много трудно — продължи тя, поглеждайки вратата на кабинета ми. — Само стържеш напред и назад, нали?

— С назъбените шперцове, да.

— Ти имаш право на лично пространство, но трябваше да знам. По-рано не заключваше вратите. И след всичко снощи, когато се събудих тази сутрин, теб те нямаше.

— Какво очакваше да намериш? — Сега всичко между нас изглеждаше по-спокойно, почти печално.

— Не знам. В най-лошия случай — някакъв трофей за изневяра, кутии кибрит, касови бележки, втора регистрация в електронна поща, втори мобилен телефон.

Извадих от джоба си единия от мобилните телефони с предплатени карти, които използвах, за да се свързвам с Линч.

— Имам един, но не за да те мамя.

— А не правиш ли това? — попита тя, докато оглеждаше схемите на охраната и снимките на различните ключалки и компютри в Банката на Федералния резерв. — Тогава къде се губиш?

Можех да се престоря на обиден, защото е нахълтала в личното ми пространство, но си го заслужавах. Държах се подозрително от няколко дни и криех разни неща от нея. Изненадах се, че почувствах по-скоро облекчение. Нуждаех се от някого, с когото да поговоря.

Ани вдигна фалшификат на документ на Федералния резерв, върху който работех.

— Това е за влизане с взлом — каза тя и се засмя. — О, Боже. Може би щеше да е по-добре, ако имаше друга жена. Какви ги вършиш?

Наведох се над компютъра и пуснах музика, в случай че някой слуша.

— Хората, които са подгонили Джак, ще го убият, ако не им свърши една работа. Притискат ме да му помогна.

Ани взе шофьорската книжка на името на Томас Сандела и се вгледа в лицето ми и после в снимката.

— Значи Майк Форд, който изглежда хладнокръвен играч, но дълбоко в душата си е пълен маниак по контрола, само помага, седи на задната седалка и отстъпва водачеството на брат си, който никога през живота си не е правил нищо правилно.

— Няма да изпълня задачата, но трябва да ги карам да мислят, че ще го направя, и ще имитирам дейност достатъчно дълго, за да ги предам.

Тя разгледа чертежите и попита:

— Какъв е ударът?

— Не искам да те въвличам, Ани. Ако си била изправена пред разширен състав на съдебни заседатели…

Тя прелисти няколко договора за ремонт.

— Банката на Федералния резерв в Ню Йорк? Шегуваш се! — възкликна.

— Иска ми се да беше така.

— Изнудва ли те Джак, Майк?

— Отначало си го помислих, но онези типове ще го убият.

— Ще го убият? Я стига.

Не можех да я заблудя и не исках. Трябваше да съм чист пред нея.